Едно от най-разпознаваемите лица на австрийската музикална сцена – родената в Пловдив Донка Ангъчева, от няколко години е част от престижния кръг на артистите на прочутата марка "Бьозендорфер" (Bösendorfer Artists), сред които са легендарни пианисти като Артуро Бенедети Микеланджели, Алфред Брендел, Андраш Шиф, Кристоф Ешенбах, Рудолф Бухбиндер.
Музикант с ярка европейска кариера, успешен мениджър и създател на инициативата Die Kunst in Österreich lebt weiter ("Изкуството в Австрия продължава да живее"), Ангъчева е обявена за Жена на годината в категория "Изкуство и култура" на австрийското списание LOOK! през 2023 г. Възпитаничка е на Университета за музика и сценични изкуства във Виена (Universität für Musik und darstellende Kunst Wien). Специализирала е в Музикалната капела "Кралица Елизабет" (La Chapelle Musicale Reine Elisabeth) в Белгия. Лауреат е на много български и световни конкурси, солист на престижни оркестри, преподавател, член на жури и ментор в телевизионен формат на ORF. Реализирала е девет компактдиска и има над два милиона и половина слушания в Spotify – забележително постижение за класически музикант. Свирила е в някои от най-големите световни зали като Музикферайн и Концертхауз във Виена, Тонхале в Цюрих, Флаже в Брюксел. Ангъчева поддържа различни социални и културни каузи, рекламно лице е на известна марка бижута.
В началото на 2024 г. е включена в класацията на Forbes "Топ 70" на знаменитостите за 2023 година. Тя е вицепрезидент на известното Международно дружество "Шопен" (Internationale Chopin Gesellschaft), а от октомври 2025 г. ще бъде негов президент.
Първия си урок по пиано Донка Ангъчева получава в родния си град на петгодишна възраст. На десет участва в концерт с Пловдивската филхармония. За пътя си разказва в ексклузивно интервю за Радио България, което направихме след нейното участие в Международния фестивал на камерната музика в Пловдив през юни. Всичко започва от един… акордеон!
"Това беше акордеонът на вуйчо ми, който ме впечатли още когато бях на 4-годишна възраст. И аз казах, че искам да правя това, което той прави.Тогава мама ме записа на акордеон.Впоследствие нейна приятелка я посъветва, че по-добрият инструмент за мен би бил пианото. Първата ми учителка по пиано – г-жа ПоляКо стова, много ме вдъхнови и ми даде стабилно начало. После – г-жа Мария Славова и г-жа Дияна Славова. Да, в Пловдив съм се утвърдила като музикант. Много съм благодарна на моите педагози и виждам колко е важен началният път на един артист, първите стъпки, които той поема. Защото моите преподавателки ми показаха един по-добър свят, към който аз винаги съм се стремила. Дори това, че те и двете говореха перфектно френски, много ме впечатляваше."
Запитана дали ѝ се налагало да свири с часове, Донка усмихната отговаря – напротив! Като дете с малко усилия е постигала много. Когато родителите на нейни приятели питали майка ѝ много ли свири, отговорът все бил: "Не, тя непрекъснато играе на улицата". Вероятно не е била принуждавана да прекарва дълги часове на пианото, защото родителите ѝ, макар и хора обичащи музиката, не са били професионални музиканти. Имали са по-непретенциозна професия – готвачи. Но винаги много са подкрепяли дъщеря си, защото са виждали, че свири с огромно желание. "Развивах се много бързо" – спомня си тя. "Започнах да печеля конкурси. Приеха ме на първо място в Музикалното училище, което беше сензация, защото бях просто едно дете от краен квартал, без родители музиканти, това беше странно… Просто бях много щастлива! Имах щастливо детство с моето пиано, с моите мечти, с моите преподавателки". Освен музиката като дете много е обичала книгите, въпреки че е имала малко време за четене.
Обожавала "Малкият принц". В Стария град имала две любими книжарници. Днес страда,защото съвсем неѝ остава време: "просто това ми остава една мечта – да имам повече време за четене на книги, не само на ноти".
Виена също е нейна детска мечта. Неведнъж е разказвала как на 12 години гледала филм за Йохан Щраус. Най-силно я впечатлила музиката,но и сцените на черно-белия екран, катедралата Свети Стефан, тоалетите на виенчанките, виенската атмосфера. Когато е на 17 заминава за Австрия. Конкуренцията е жестока: около 160-180 кандидати от цял свят в съревнование за 20 места, 10 от които за чужденци и 10 – за австрийци. Донка е приета в класа на легендарния професор Хайнц Меджиморец, което за нея е щастие и повече от сбъдната мечта. Какво ѝ дава обучението точно в този университет?
Дали споменатата от професора "мъжка интерпретация" идва от обучението в България и школата, изискваща сила и виртуозна техника – така наречената "руска школа", на която нашите пианисти са наследници?
"Да, моята преподавателка много държеше на техниката. От малка съм израснала с произведения на Лист. Беше стабилно техническо възпитание. Освен това условията, в които израснахме ние като деца – много често нямахме парно отопление и моята баба ми беше изплела ръкавици без пръсти, за да мога да свиря. Спомням си, че често нямахме и ток – на свещ съм свирила. На някои инструменти, на които се разсвирвахме, липсваха клавиши. Затова моята цел, желание, мечта беше с всичките събрани средства от галата, която направих тази година, да закупим инструмент за Пловдивското музикално училище. Аз съм артист на Бьозендорфер, това беше за мен абсолютен приоритет. В идните седмици децата ще получат инструмента, за който ние се потрудихме". Събитието, което Ангъчева споменава, е организираната от нея "Гала на българската култура и музика", проведена за първи път на 25 май 2024-та. Тази година концертът се състоя на 22 май, в зала "Брамс" на Музикферайн.
На най-реномираното място за музика във Виена Ангъчева събира забележителни български музиканти от всички жанрове– защо?
"Знаете ли, аз съм човек, който винаги иска да създава нещо хубаво, нещо смислено. За мен България е… тя остава завинаги в сърцето ми. Тук съм започнала, възпитана съм като пианист. В Австрия съм се утвърдила. За мен беше приоритет да направя нещо, което да свърже тези два свята. Да акцентирам, че България е страна с много култура, с невероятна културна история. Ние имаме прекрасна музика, която просто трябва да бъде чута. Реших да направя културен мост между двете страни. Да събера наистина огромни таланти, защото не само в Австрия има таланти. За мен Австрия е едно произведение на изкуството – там всичко е талант, всичко е красота, всичко е музика и култура. Но ние в България имаме същото. Много ценя моите колеги и реших да представя българската музика по най-достойния начин на престижна сцена".
Когато казвам, че съм чувала, че в Австрия отношението към българите е много добро, че политическите и културни връзки са много активни, а австрийците се отнасят добре към българите, Донка Ангъчева потвърждава:
"Да, вярно е, наистина, особено към музикантите, към хората на изкуството австрийците имат голям респект. Още от времето на големите ни оперни звезди като Гена Димитрова, оттогава в Австрия гледат на българите с голямо уважение и знаят, че в България класическата музика е на много високо ниво… Ние сме народ, който наистина трябва да бъде ценен. Затова създавам такива прекрасни събития. Мисля, че това трябва да стане традиция в Австрия".
Самата тя не пропуска случай да свири българска музика. Споменава "едно прекрасно произведение" на нейния колега - пианиста Милен Кукошаров, с когото е израснала в Музикалното училище в Пловдив и който ѝ е посветил авторската си пиеса "Фантазия Хромантик" (Fantasie Hromantique), включена и в последния ѝ звукозаписен проект – албума "Спомени от детството" (Childhood memories). На българските галаконцерти във Виена досега са изпълнявани предимно съвременни композитори, но за Ангъчева Панчо Владигеров и Димитър Ненов са автори, с които е израснала и много иска да ги включи в програмата следващата година.
Свирила е с реномирани състави, оркестри, диригенти. Срещата с кой от тях е била най-ярка и запомняща се?
Донка Ангъчева често музицира в камерни състави. Нейни партньори са тенорът Андреаш Шагер, баритонът Клеменс Унтеррайнер, сопранът Илдико Раймонди, цигуларките Лидия Байч и Екатерина Фролова, една от най-изявените актриси в Австрия - Катарина Щембергер. "Аз непрекъснато свиря с някого, обожавам камерната музика. Още в Музикалното училище имах невероятна преподавателка – г-жа Детелина Маринкева, която ме накара дълбоко да се влюбя в камерната музика. Оттогава този жанр остана в сърцето ми… Много се уча от моите колеги, този диалог е като даване и взимане. Камерната музика трябва да бъде разбрана и от двете страни… и много усещана, защото трябва да усещаш човека до себе си, с когото твориш. Трябва да има синхрон, огромна любов между двама души на сцената. Аз никога не съм виждала камерната музика като акомпанимент – целият състав е като едно цяло. И когато е наистина едно цяло, се получава нещо много, много прекрасно. Това е магия."
Сериозен музикант като нея, от друга страна – толкова красива, елегантна, впечатляваща жена! Активен солист и преподавател, телевизионна звезда, вицепрезидент на Международното дружество "Шопен", социални, културни, благотворителни каузи... Всичко това не ѝ ли тежи?
С прекрасно семейство – съпруг и две дъщери, които много я обичат и ценят, великолепна професионална кариера, завидна социална и медийна реализация, се питам – за какво мечтае една толкова успяла във всяко отношение жена?
"Знаете ли, моята мечта е може би да живеем в един по-спокоен свят. Свят с повече култура… Може би хората да оценят истинското в живота. Имам чувството, че посоката, в която вървим, не е много позитивна. Искам да има мир по света. Искам хората да се обичат. Искам хората да вярват повече в добрите неща, в Господ… Не знам, аз може би съм прекален оптимист, но не губя никога вяра, не губя надежда. Пожелавам просто на всички хора по света да бъдат по-добри, да се обичат и наистина да се стремят към по-доброто". 
Тя вярва ли в това?
"Да! Вярвам! Аз съм много вярващ човек. Първо – вярвам много в Господ. И после вярвам, че когато човек прави добри неща, но не да казва: "аз трябва да го направя, за да дойде доброто обратно"! Не, просто човек трябва да го прави, защото когато го прави, той става още по-добър. А до това, което се връща – аз съм абсолютно сигурна, че има някой отгоре, който го вижда и който го оценява. И мисля, че светът е много красив. Живеем в един мирен свят – все още. Трябва просто да бъдем добри в сърцата си и да не забравяме, че Доброто е най-прекрасното и трябва да сме много, много щастливи и благодарни за всичко, което ни се случва".
На 30 септември на Донка Ангъчева ще бъде връчено едно от най-престижните австрийски отличия – Златната почетна награда "Орден за заслуги на Република Австрия".
Снимки: angatscheva.com, keymedia.at, Facebook/ Donka Angatscheva, БТА
