Предложенията за обвързване на минималните заплати на медиците със средната работна заплата в страната ще бъдат разгледани на второ четене от Комисията по здравеопазване към Народното събрание. Заедно с тях, в общ законопроект, ще бъде обсъдено и предложението на управляващите минималните възнаграждения да се определят чрез колективно трудово договаряне между работодатели и синдикати. Това предаде по-рано репортер на БНР.
На този фон протестиращите медици от инициативата "Бъдеще в България" категорично отхвърлиха идеята за обвързване на заплатите им с колективното договаряне. На последния им национален протест в понеделник те изразиха разочарование от отношението на народните представители при гласуването в пленарната зала и настояха за бързо и реално решение на въпроса със заплащането.
В ефира на БНР и предаването Lege Artis зам.-председателят на здравната комисия д-р Александър Симидчиев коментира очакваните промени в Закона за лечебните заведения. Той подчерта, че критичният поглед към предложението за колективно договаряне има своите основания, като се позова на досегашния опит:
"Решението е да погледнем какво се случи в миналото. Ако проследим историята, ще видим защо протестиращите са против това да бъдат обвързани с договорно начало. По принцип договорното начало не е лошо, но когато говорим за колективен трудов договор в здравната система, той е пословично неуспешен в регулирането на възнагражденията."
Според него дори и подобен механизъм да бъде приет, има сериозен риск да не доведе до желания резултат – както се е случвало и преди. Това поражда съмнения у медиците дали не става въпрос за "замазване на очите" и отлагане на реалното решаване на проблема.
Д-р Симидчиев защити предложенията, включени в законопроектите на неговата парламентарна група, както и в този на партия "Възраждане", които предвиждат заплатите на медицинските специалисти да бъдат обвързани със средната заплата за страната чрез фиксиран процент:
"За да може човек да се квалифицира и да извършва тази дейност, трябва да инвестира много повече време в обучение, отколкото в която и да е друга професия. Трябва да има социална справедливост – затова предлагаме възнагражденията да бъдат по-високи от средното за страната."
Той изтъкна и необходимостта от специално внимание към сестринския персонал, където недостигът е особено тежък:
"Проблемът със специалистите по медицински грижи – сестрите – е критичен за цялата система. Една от основните причини е хроничното недофинансиране на тази професия в продължение на десетилетия."
Симидчиев допълни, че дори и при сегашната законодателна рамка съществуват механизми за допълнително финансиране на държавните и общинските болници:
"Предложих, когато се обсъждаше създаването на работна група, че може да се използват съществуващи механизми. Министерството на здравеопазването може да насочи средства към държавните и общинските лечебни заведения. Те са публични предприятия и по Закона за публичните предприятия могат да получат целеви средства, без това да нарушава европейското законодателство."
Слушайте!
