Хиляди души превърнаха Гребната база в Пловдив в епицентър на музикално преживяване, което не само звучи, а отеква в спомените ни. Hills of Rock 2025 не беше просто фестивал – беше жив организъм, пулсиращ с енергия, страст и смисъл. Вибрация, която обединява – без значение от стил, възраст или език.
Още от 09:30 сутринта феновете се редяха с надежда да заемат най-близките позиции до сцената. Енергията беше заредена, а първите акорди запалиха искрата.
Много от бандите почетоха безсмъртния принц на мрака Ози Озбърн с изпълнения на негови песни и лични споделяния. По време на целия фестивал се усещаше атмосфера на отпразнуване, уважаване и поклон пред паметта му. Всеки ден хиляди гласове се събираха в един вик: „Ози! Ози!“ в момент на общо преклонение.
Rise of the Northstar ударно откриха главната сцена, на която след тях Extreme направиха еклектично представление с много любими песни.
Skunk Anansie поставиха важни въпроси на дневен ред с мощно присъствие и емоционални послания срещу расизма, дискриминацията и социалната несправедливост.
Със своя дългоочакван първи концерт в България, Gojira разтърсиха сцената и публиката с мащабно шоу и майсторски изпълнения. Личеше си тяхното старание към това да покажат любов на тукашната публика с това, че бяха научили думи и изрази на български и ги бяха и надписали на знаци. Gojira превзеха Hills of Rock като природна стихия и оставиха публиката без дъх.
На втория ден машинният ритъм на Fear Factory, ретро-психеделичната мощ на Wolfmother, и младата, но ярка емоция на As Everything Unfolds показаха, че наследството се развива, не се повтаря.
Sepultura изнесоха прощален концерт в Пловдив като част от световното си турне "Celebrating Life Through Death", отбелязващо 40 години на сцена. Групата покани част от публиката на сцената, което бе истински жест, превърнал прощалния сет в празник. Изпълненията на "Territory", "Refuse/Resist" и "Arise" отекнаха с пълна сила в сърцата на хилядите фенове.Финалът с "Roots Bloody Roots" бе своеобразен химн на едно достойно "сбогом".
Machine Head закриха втория ден на Hills of Rock с енергично и въздействащо изпълнение. Роб Флин спечели публиката с непринудено общуване и често използваше типичното „майна“, което създаде още по-голяма близост. Групата показа безкомпромисно присъствие.
VUKOVI разтърсиха третия ден още в ранните часове.
Static-X представиха визуално и звуково шоу, което ни пренесе в пост-индустриален сън.
Гвоздеят и изненадата на вечерта определено бяха While She Sleeps. Вдигнаха публиката до облаците и диктуваха шоуто със своята харизма.
Mastodon понесе публиката с тежкия си хипнотизиращ звук към други времена.
The Smashing Pumpkins - меланхолия, сила, красота. Малко думи, много музика. Били Корган и компания затвориха HILLS OF ROCK 2025 не с гръм, а с дълбока, човешка емоция, която остана да витае във въздуха дълго след последния акорд.
От музика към движение – иновации и достъпност
С помощта на haptic костюмите на Music: Not Impossible, както и усилията на Deaf и Stray Sheep, хора с увреден слух не просто „чуха“ музиката – усетиха я. Вибрации, светлина и ритъм създадоха синестетично изживяване. Това не беше просто достъп, а активно включване.
Българският звук: от сърцето – към сцената
На Hills of Rock 2025 българските банди отново заеха ключово място в програмата на сцените „Строежа“ и „На тъмно“. Още в първия ден впечатление направиха Cool Den и Керана и Космонавтите с енергични и емоционални изпълнения. В следващите дни публиката се наслади на групи като Vendetta, Superhiks, Анимационерите, Skre4, Taraleshta, Smallman и новия проект на Kan Wakan Ouch Blanket. Култовата международна банда с българско участие Kultur Shock, предизвика много танци, усмивки и емоции. Фестивала включи и международните Dope и H-Blockx, които споделиха сцената с родни имена. Силното присъствие на български изпълнители потвърди важната им роля в атмосферата и духа на фестивала.Различни поколения българска музика - от Hellbound през Cool Den до Ревю и Уикеда - всички обединяващи българи от всички възрасти и предизвикващи танци и хубави емоции.
Hills of Rock 2025 беше трансформация. Където младите банди споделиха сцена със старите икони.
Където музиката за пореден път доказа, че е един от малкото езици,
които не се нуждаят от превод.
