Преподобни Максим Изповедник (ок. 560 – 662 г. сл.Хр.) е един от най-големите и авторитетни църковни отци и учители на Църквата. Пламенен защитник на православната вяра, запечатал верността си към нея с подвига на изповедничеството.
В своето богословие св. Максим разработва църковното учение за двете воли, съответстващи на двете естества - Божествено и човешко, в Богочовешката Личност на Господ Иисус Христос, и така става изразител на догматическата истина на Вселенската църква срещу монотелитската ерес. Неговото учение по този въпрос залегнало в основата на вероопределението на VI Вселенски събор (681 г. сл.Хр.).
Високообразован, блестящ познавач на древногръцката философия, св. Максим бил най-авторитетният философски ум на Изтока в своето време. Проникнат от духа на светоотеческото богословие, познаващ отлично Свещеното писание и Църковното предание, св. Максим се проявил като плодовит християнски мислител и писател и авторитетен учител на истините на вярата.
Изправен на съд при император Констанс II, св. Максим Изповедник бил оклеветен в държавна измяна и вражда против царя. Отрязали му езика, отсекли му дясната ръка, за да не може да проповядва и да пише. Въпреки понесените страдания и рани, бил изпратен на заточение и затворен в крепостта Схимарис (в днешна Грузия), където починал на 13 август 662 г. на 82 години.
На днешния ден възпоменаваме и друг именит богослов и църковен писател, православен архиерей от 18-ти век, сравним с древните велики свети отци на Вселенската църква – светителя Тихон, епископ Задонски.
Завършил образованието си с пълно отличие, той бил назначен в Новгородската духовна семинария като преподавател по гръцки език и риторика. През 1758 г. приел монашеско пострижение с името Тихон и наскоро бил ръкоположен за йеродякой, йеромонах, а през 1759 г. е възведен в архимандритско достойнство и назначен за ректор на духовната семинария в гр. Твер. През 1762 г. бил ръкоположен за епископ като викарий на Новгородската епархия, а през 1763 е назначен за Воронежки епископ, какъвто останал едва 7 години и поради влошено здраве се оттеглил в Задонския манастир "Св. Богородица", на 95 км от гр. Воронеж.
Неговият голям подвиг се състоял в постоянен пост и молитва, строг нравствен живот, непрестанна благотворителност и най-вече – в неговите "златословесни писания", написани в съзерцателния покой на манастирското усамотение. Като оставил на своята Църква безценно писмено съкровище – творенията му наброяват 16 тома – св. Тихон, изпълнен с преизобилна Божия благодат, завършил земния си живот на 13 август 1783 година.
През 1846 г. при поправка на централната манастирска църква мощите му били намерени нетленни.
На 13 август 1864 г. (78 г. след смъртта му) той е канонизиран от Руската православна църква.
Вечерта се отслужва Вечерня с Молебен канон на Пресвета Богородица.
Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".
