България се утвърди като водеща дестинация за дигитални номади в Източна Европа с най-бързия интернет в региона – над 100 Mbps дори в някои планински хижи – и с месечен наем под 400 евро. Градове като Банско, София и Пловдив разполагат с гъста мрежа от споделени офиси, където чужденците намират не само стабилен WiFi, но и единомишленици от различни националности. Мнозина обаче избират планински селища или Черноморието, оценявайки красотата на българската природа и идеалните условия за дистанционна работа.
От края на 2025 г. страната ни става още по-достъпна за номади от цял свят с нова специализирана виза, която ще улесни продължителния им престой.
Още по темата от Александър Нуцов, директор "Стратегия и политики" в Българската предприемаческа асоциация (BESCO).
"В момента по различни доклади в световен мащаб има около 35-50 милиона дигитални номади, за които вече над 60 държави, включително и България, се борят да ги привлекат като атрактивна дестинация. Тези хора съчетават работа с опознаване на културата, историята и природата на страната, в която пребивават, като изкарват доходите си в чужбина, но ги харчат на място и така стимулират местната икономика. Сега вече ще имаме т.нар. виза за дигитални номади, която всъщност е разрешение за продължително пребиваване на граждани от страни извън ЕС, Европейското икономическо пространство и Швейцария, да работят дистанционно в България."
Процедурата по издаване на "номадските визи" ще стартира към края на 2025 г. или началото на 2026 г., след като бъдат финализирани подзаконовите актове. Идеята е дигиталното номадство да се наложи като стабилен двигател на българската икономика, наред с туризма.
"Като времетраене, говорим за една година, плюс право на преподновяване (на визата – бел.ред.) за още една – пояснява Нуцов. – Следователно, до две години може да остане един дигитален номад в България. Важно е да отбележим, че тези хора не заемат работни места в България – те работят за чуждестранни работодатели, имат компании в трети страни или са фрийлансъри, без право на трудов договор с местен български работодател. Те изкарват доходите си в чужбина, но ги харчат у нас. За да получат виза, трябва да докажат годишен доход от поне 50 брутни минимални заплати за предходната година – около 55 000 лв. (близо €28 000)."
За разлика от туристите, с тези визи дигиталните номади ще могат да оформят договори за дългосрочни наеми, да отварят банкови сметки и дори да инвестират в местни стартъпи – без право обаче да работят за български фирми.
Икономическият ефект за България може да бъде значителен. Страната ни може да разчита на минимум 2 000 дигитални номади годишно от трети страни, които биха внесли около 30 млн. лв. в икономиката чрез потребление на местни стоки и услуги. Но ползите са по-широки:
"Бих откроил няколко – казва Александър Нуцов. – Първо, нека да споменем регионалното развитие, тъй като това са хора, които пътуват много. Те не пребивават само в София, а обикалят по красиви места на България, разглеждат природата, планината, морето, пътуват и живеят. Така че те допринасят за развитието на регионите и позиционират България като иновативна дестинация, тъй като повечето от тях работят в технологични и креативни индустрии. Те внасят ноу-хау и знания, които липсват в българската иновативна екосистема, а някои са и инвеститори – т.нар. "бизнес-ангели", които подкрепят млади компании с добри идеи. Освен това стимулират туризма, като споделят впечатленията си от страната и така привличат нова вълна дигитални номади и туристи."
И още – цифровите пътешественици допринасят за популяризирането на България на световни номадски форуми и в социалните мрежи – безплатен маркетинг, който страната ни трудно би си позволила.
Снимки: BESCO, Pixabay, Freepik