Ако ви се отдаде случай, не пропускайте да посетите това мистично място в Западните Родопи, на пътя от Гоце Делчев в посока Сатовча и Доспат, известно като "Градище".
На по-малко от два километра след село Долно Дряново вдясно, не може да пропуснете отбивката за Ландшафтния исторически парк. Началото му е до самото шосе, където са направени атракции за деца с катерушки и въжен тролей. Пътеката на парка е изградена от Община Гърмен по европейска програма и води в затворен маршрут по родопския рид над река Бистрица. В началото тя върви между оголените скали по хребета, после се спуска по-екстремно до прохладната река и отново плавно извежда в началото на парка. Без напрежение се изминава за около два часа.
"Най-ранният слой, който откриха, беше халколитният (камено-меден период), датираха го 5000 – 4000 години преди Христа. Но го водят като праисторическо селище и тракийско светилище – разказва учителят. – След това имаше други разкопки, 2011 г., пак под ръководството на Анелия Божкова. Откри се жилищна сграда и тракийско светилище от 7 век пр. Хр. (късножелязна епоха).В светилището беше открита есхара, което е олтар направен от много фина глина. Тя предположи, че това е вноснаглина от Гърция, тъй като е много фина, а местната глина няма тези характеристики. По този начин вече имаше основа да се развива обектът."
През тракийския период в най-високата част на билото вече е имало 3 храма. Най-източният, който е и най-голям, е служел и като обсерватория, тъй като има звездна карта, изсечена в скалата.Има и изчертани репери, показващи равноденствията, слънцестоенето. Обектът все още не е цялостно проучен от археолозите. "От този голям комплекс с площ около 700 дка е проучен само един декар" – казва учителят. Вероятно храмът е бил управляван от бесите, но наблизо са живеели представители и на друго тракийско племе – сатри. През района е минавал и важен древен път от Беломорието към Тракия.
"Предполага се, че оттук е минавал търговският път от Тасос до Пистирус -колонията на тасоските търговци при с.Ветрен (Пазарджишко). Неслучайно на самата река има запазени 3 моста, пътят е криволичел през мостовете и е стигал точно до Ветрен – изследвал съм тази част, която е в нашия район. Запазени са калдъръмени части на пътя, както и други крайпътни конструкции", обяснява местният краевед.
Хората и от двете религии в района – християни и мюсюлмани – до късно са продължили да използват т. тар. провиралки за лечение на различни болести. Много от провиралките са типични мегалити, които в първозданния им вид са имали култово ритуално значение.
“Те са много провиралките, а хора, които са идвали на обекта, казват, че всяка си има предназначение. Имаше местни жени, които ни водеха и ни провираха през тях като деца. Всяка една от тях си е имала точно пред значение за дадено заболяване – спомня си Хасан Хаджийски. – Най-голямата има един голям коридор преди да се провреш през същинската част – тя е уникална конструкция, която стои в наклон без да има разместване на скалните блокове. Личи как са поставяни върху основната скала, как са вклинени другите в двете странични скали и се образува арка. В обекта, поне аз разпознавам над 20 такива структури.Те са огромни, на голяма площ са, но същевременно и много събрани близко едно до друго. Има много фигури, както и на животни, особено на дракони (рептилски форми), но има и земноводни – жаби, има акули, китове, морски обитатели. Предполага се, че в тези времена Средиземно море е стигало по-близо и е било позната на тези, които са строили комплекса“, допълва местният изследовател.
Много са тълкуванията за каменните колоси в Градище. Учените все още са длъжници за проучването на това сакрално място. Но природната му красота е безспорна и е била оценена от нашите предшественици поне още преди 7000 години.
Снимки: Иво Иванов
