Днес гост в рубриката ни е Александър Сандев. Ето какво сподели той специално за сайта на БНР:
Моите жанрове са пейзажна фотография, портретна фотография, събития и концертна фотография.
Сериозните ми занимания с фотография датират от пролетта на 1998 г. След 10 години активна работа на лента, през 2008 г., преминах в света на цифровата фотография. Правил съм снимки за декори в телевизионни студиа, а също така и снимки на множество спектакли и концерти. Заснемал съм произведения на изкуството за различни книги и изложбени каталози. Две поредни години съм журирал две от категориите на международния конкурс "FEP Awards" на Федерацията на европейските професионални фотографи.
От 2017 година започнах да водя групи в Япония, където обикаляме и снимаме на едни от най-интересните места. Ежегодно издавам авторски календар, в т.ч. и с пейзажни фотографии от Япония, Шотландия, България и други.
Навремето, когато прохождах във фотографията в края на 90-те години, винаги исках съвети от старите майстори, до които имах достъп. Много от тях за жалост вече ги няма. Тогава запомних завинаги думите на един от тях, в чието студио ходех, защото там се правеше ръчно копиране на снимки: "Моето момче, каза ми той - какво е фотографията - бленда, скорост и фокус...проста работа, но не е за прости хора". По онова време още не разбирах в пълнота колко прав беше той.
Сега вече, поглеждайки в една снимка, виждам много повече от самото изображение...
Всъщност всеки един кадър, който си направил, съдържа в себе си и един невидим пласт - собственият ти душевен автопортрет. Този невидим автопортрет говори много повече от цялата техника и умения, които си вложил в получаването на дадена снимка и именно той докосва по един или друг начин, душата на зрителя…ако не я докосва, значи напразно си пропилял времето си.
В крайна сметка – ако искаш да се наричаш фотограф, но можеш да живееш без да снимаш, по-добре не се захващай.
