4
От 1965 г. насам единственият град-музей в България е домакин на Националния събор на народното творчество, вписан в световния Регистър на добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство към ЮНЕСКО.
През пет години поляните в местността Войводенец над Копривщица се превръщат в жив музей на българската фолклорна култура. Там си дават среща талантливи носители на традиционни умения от всички краища на страната – певци, свирачи, играчи, разказвачи, занаятчии.
В дните 8, 9 и 10 август, възрожденска Копривщица отново ще посреща участници на XIII Национален събор на народното творчество – най-мащабното фолклорно събитие в годината.
"Програмата на събора е изготвена от специалисти на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, със съдействието на Община Копривщица. Очакваме около 6000 участници, представители на всички фолклорни региони и административни области в страната", съобщи за Радио Стара Загора гл. ас. д-р Милена Любенова от ИЕФЕМ – БАН, член на Националния организационен комитет на събора.
"Всички състави и индивидуални изпълнители ще се представят на шест сцени. Броят на участниците в някои региони е намален, но имаме области, които продължават да поддържат ниво от предходни издания на събора. Според статута всяка административна област има право да класира програма с времетраене до 5 часа. Сред тях са областите Добрич, Варна, Благоевград, София – град, Софийска област. В това издание с най-много участници (повече от 600) се представя област Перник – над 6 часа програма. Това надминава времето по статут, но с оглед на кратките програми от други области, допуснахме Перник да се включи с цялата програма, одобрена на регионалния преглед", информира Милена Любенова.
Съпътстващата програма на събора отново предлага сцена на гостуващи състави от чужбина, както и традиционната улица на занаятите в града.
От региона на Радио Стара Загора с най-много участници се представя Хасковска област, следвана от Стара Загора, Ямбол и Сливен, най-кратка е програмата на област Кърджали (1 час). По отношение на дейностите и уменията най-голям е броят на певческите групи, след тях се нареждат танцовите състави, групите за традиционни обичаи, индивидуалните изпълнители, демонстрации на традиционно облекло, разказвачи.
Официалното откриване на XIII Национален събор на народното творчество ще се състои на 9 август (събота), от 11:00 часа, на централната сцена. Медийни партньори са БНР, БНТ и БТА.
Радио Стара Загора посвещава две предавания на събора – „По първи петли“ в ефира на програма "Хоризонт" (четвъртък, 04:00 – 06:00) и „От извор се песен лее“ (събота, 12:20 – 15:00), които ще излъчи пряко от Копривщица.
Идеята за организиране на събори-надпявания възниква още в края на 50-те години на ХХ век. Инициатор е Георги Бояджиев, отговорен редактор на редакция "Народна музика" в Радио София. Пет години след първото надпяване в с. Граматиково (1960) и останалите регионални прояви в Тервел, Рожен, Елхово, Ямбол, Брезник и др., се организира първият национален събор. Предложението той да се провежда в Копривщица дава изтъкнатият етномузиколог Райна Кацарова – Кукудова.
В продължение на 65 години Фонотеката и Златният фонд на БНР съхраняват звукозаписи от всички надпявания, а тези от Националния събор в Копривщица надхвърлят 3000 звукови единици.
