4
През 2025 г. се навършват 80 години от атомната бомбардировка над японския град Хирошима. По традиция, в знак на съпричастност към жертвите на атаката, всяка година само на 6 август българската общественост може да види уникална реликва – "Камъка от Хирошима". Той е част от ценностите на Националния музей "Земята и хората" в София и се излага в зала "Гигантски кристали".
Това е един от общо 188 гранитни къса, гравирани с образа на богинята на милосърдието Каннон, които се разпространяват по света като символи на мира. Камъкът е бил част от трамвайната настилка в Хирошима и се е намирал на 200 м встрани от мястото, където е паднала бомбата. Но как се озовава той в България? – ще попита любознателната аудитория.
Две седмици след трагичното събитие в Хирошима в града отива Рейкийо Умемото, за да види оцелелите си приятели. Повечето от сградите в града били напълно обгорени. Съкрушен от гледката, Умемото крачел по моста Айой-баши на около 200 м от мястото на експлозията, където минавала трамвайна линия. Внезапен порив на вятъра издухал пепелта, лежаща под краката му, и той видял, че паветата, върху които са положени релсите – неми свидетели на ядрения ад, са оцелели. Тогава у мъжа се загнездила идеята те да послужат за опазването на мира и да са в памет на всички жертви на атомната бомба и става основател на Асоциацията "Камък за мир".
През 1965 г., когато настилката била подменена, той откупил камъните, а след още лета, когато гранитните късове вече не били радиоактивни, върху тях гравирали образа на богинята на милосърдието. През 1991 г. 188-те камъка били разпратени до лидерите на 188 страни в света като символ на стремежа към мир на цялото човечество.
Българският "Камък от Хирошима" е предаден на музея "Земята и хората" през 1997 г. от президента на България с ангажимента "Денят на милосърдието" да бъде отбелязван по подходящ начин.
Събитието в музея "Земята и хората" ще се проведе днес (6 август) от 10:00 до 18:00 часа, като от 11:00 до 12:00 часа входът ще бъде свободен. От 11:00 ч. ще свири японският пианист Юске Хосака.
Вижте също:
Текст: Миглена Иванова
Снимки: earthandman.org, БГНЕС
