Свети мъченик Андрей е бил римски военен командир при император Максимиан. По време на войната със Сирия бил удостоен с титлата "стратилат", тоест главнокомандващ. След като избрал малък отряд, свети Андрей тръгнал срещу врага. Войниците му били езичници, а самият той още не бил приел кръщение, но вярвал в Христос. Преди битката убедил войниците, че езическите богове са демони и им проповядвал истинския Бог. С вяра в Божията помощ малкият отряд войници обърнал в бяг многобройната персийска армия.
Когато свети Андрей се завърнал от похода с победа, мнозина започнали да завиждат на славата му и съобщили на владетеля Антиох, че е християнин, който е обърнал подчинените си войници към вярата. Светецът, призован на съд, изповядал Христос, за което бил измъчван. Войниците, които били с него, били разпнати на кръст на дървета, но нито един от тях не се отрекъл от Христос.
Страхувайки се от бунта на армията, императорът освободил Андрей и свитата му, но заповядал тайно да бъдат екзекутирани под някакъв предлог.
Светецът и войниците му отишли в град Тарс, където били кръстени, а след това били избити в дефилето на Тавър. Преди смъртта си свети Андрей се помолил Господ да изпрати на хората лечебен извор на мястото, където ще се пролее кръвта им и от земята бликнал извор. Епископите Петър и Нон, които кръстили войниците, погребали телата на мъчениците.
Един от клириците, който отдавна страдал от зъл дух, пил от извора и веднага бил изцелен. Мълвата за това чудо се разпространила и жителите от околността започнали да идват на извора и по молитвите на свети Андрей и 2593-мата мъченици получавали благодатна помощ от Бога.
Мъченическата смърт на светците станала около 302 г.
Теофан Атонски е роден в началото на XVI век в Янина. Станал монах в манастира Дохиар на Света гора, а след това и негов игумен. Спасил отвлечения от турците свой племенник, укрил го на Света гора и го замонашил. Но част от братята в манастира се бояли от отмъщение от турците. Затова двамата заминали за Солун, оттам – в Бер, където останали в Берския манастир и създали постница в чест на Света Богородица.
По-късно преподобни Теофан основал манастира "Свети Архангели" близо до Негуш, а последните си години прекарал между Негушкия и Берския манастир. Умрял в постницата на Богородица на 19 август, която през 1822 година при Негушкото въстание бива разрушена заедно с Берския манастир.
Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".
