13
Дълга и интересна е историята на най-голямата възрожденска църква в България – "Успение Богородично" в гр. Пазарджик. Предполага се, че първата църква там е изградена през XVII век. Разрушавана е няколко пъти, а през 1834 г. голям пожар поглъща много къщи и дървената църква. Тази тежка загуба не отчайва българското население на града, а точно обратното – хората започват да събират средства и пожертвования за възстановяването на храма. И така, възкръснал за пети път през 1836 – 1837 г., днес той гордо извисява каменната си снага и посреща стотици миряни.
"Църквата е изключително ценна и стойността ѝ се крие не само в големината, а в историята ѝ, в това, че тя съществува на това място като средище на българщината, на вярата и на духа на народа ни вече няколкостотин години – казва архиерейският наместник на Пазарджишка духовна околия иконом Боян Кочев. – За тогавашния българин е било немислимо да живее някъде, където няма Божий дом. Българите, нашите предци, едновременно с изгорелите си домове започват да градят и църква. Това е изстрадан храм. Те дори залагат собствените си имоти, всичко, което имат, за да теглят най-големия дотогава заем от десетки хиляди златни жълтици от Виенската банка."
От уста на уста се носи предание за това, как българите успели да построят толкова голям храм. Османските власти ограничили размера на новата църква до тези на изгорялата, която обаче не задоволявала нуждите на българското население. Тогава пазарджиклии прибягнали до хитрост – поискали от турската власт разрешение за църква с размерите на биволска кожа. След което нарязали кожата на тънки ленти и с нея опасали мястото на бъдещия градеж. Османците признали мъдростта на българите и църквата била построена.
Най-голямата забележителност на храма е дърворезбеният иконостас от орехово дърво – много прецизен, фин, ажурен. Размерите са внушителни – 20,40 х 6 м, с площ над 120 квадратни метра.
"Правен е в продължение на няколко години от майстори от Дебърската резбарска школа – продължава отец Боян в специално интервю за Радио България. – Голямо е наличието на животински свят, различни растения, които символизират Райската градина, за да ни напомнят, че вече херувим с огнен меч не стои на вратата ѝ, а пътят за там е отворен. Също така е изключително наситен с библейски сцени както от Стария, така и от Новия завет. Ако го разгледате по-детайлно, ще видите под иконите на Света Богородица дърворезбовани миниатюри на Въведение Богородично, на Рождеството и т.н. Всяко нещо си е на точното място. Иконостасът наистина е безценно богатство не просто като произведение на изкуството, а като иконостас, т.е. мястото, където са застанали иконите, за да ни напомнят, че ние сме временно на земята и че трябва да идем в Райската градина, която ни очаква."
Много детайлно са изваяни също херувими, ангели, пророци, различни птици, вълци, лъвове, дори и слон. А сред изящните фигури могат да се видят грифони, крилати сфинксове и дракони, символизиращи небесното царство, различно от земното, което ние виждаме. Неслучайно иконостасът е признат за изключително постижение на дърворезбата не само в България, но и на Балканския полуостров.
Украсата струвала скъпо и продължила десетилетия след изграждането на църквата. Първенците на Пазарджик и настоятелите на храма привличат най-добрите каменоделци, строители, майстори дърворезбари, зографи и скулптори, а обикновените хора се включват не само с парични средства. За тяхната доброволна саможертва напомня архиерейският трон:
"Той наистина е малко по-специфичен. Не се вписва чисто стилово в останалата част от храма, защото е свидетелство за вярата на нашите предци, които, когато е започнал градежът, са дарили всичко най-ценно, което са имали, за построяването му. Архиерейският трон е сглобен от предмети, които хората са донесли и са поднесли в дар на Бога – обяснява събеседникът ни. – Краката му са били част от бароково бюро. Колоните, които го държат, са били част от балдахин на голяма барокова спалня. Ние, съвременните хора, сега бихме ги оценили много скъпо, но стойността им е в пъти по-голяма, благодарение на това, че нашите предци са ги дарили, за да украсят храма."
Всъщност, черквата е построена като епископска катедра и неслучайно майсторите вграждат навсякъде в нея такива символи – епископска митра над всяка от вратите, двуглав орел на Царските двери, като символ на епископската власт. "В горното място, в светия олтар, в самата конструкция е изграден и иззидан архиерейски трон, което още веднъж доказва, че в Пазарджик винаги е имало катедрала и епископско присъствие – подчертава отец Боян. – Благодатта на епископа е най-голямата духовна власт и благодат, която може да има на земята, тъй като епископите са приемници на светите апостоли."
И още една рядкост може да се види в храма "Успение Богородично" в гр. Пазарджик – може би единственият в България гроб на епископ в църква.
"Това е гробът на Агатоникийския епископ Дионисий, който е служил тук до кончината си през 1825 г. Пазарджиклии го помнят и го знаят, това е един голям будител и радетел за просвещението, който пръв започва да служи на български език, отваря и първото светско училище в града. И когато го погребват в параклиса "Свети архангели", който се намира в храма, спазват древната традиция епископите да бъдат погребвани в седнало положение в иззидана гробница. По време на атеистичния режим гробът е поруган, тялото е извадено и скрито, но са останали малки частици от него, които са положени в наскоро възстановения гроб. Ясно си личи седалището, на което е било сложено да седне тялото му и тухлите, с които е иззидано" – разказва отец Боян.
Катедралната църква "Успение Богородично" в Пазарджик винаги е била център и средище на всички най-значими чествания. На днешния храмов празник се извива опашка от хора от целия град, които идват да се поклонят и да благодарят на Божията Майка пред нейната чудотворна икона:
"Света Богородица е непресъхващият кладенец на Божията благодат и на любовта на Майката Божия, която помага на търсещите и призоваващите я. Иконата е подарена от семейство в началото на ХХ век, които не са имали дете, молели ѝ са се. Когато Тя ги е сподобила със своето благословение и детенцето се родило, те подаряват тази икона на нашия храм. До ден днешен всяка сряда се отслужва молебен канон на Пресвета Богородица, когато жени, които не могат да заченат, идват с хляб, който се благославя на самата служба и се раздава. Имаме много случаи, когато на следващата година вече идват, за да благодарят за това, че са се сдобили с чедо."
Радостно е, че и до ден днешен пазарджиклии ценят храма, знаят неговата стойност, "защото той е безценен и не можем да дадем цена нито на храма, нито на иконостаса, но неговото наистина голямо богатство е духовният живот, който се води в него" – завършва отец Боян.
Снимки: Десислава Семковска, архив на Боян Кочев, arhiereiskopz.com
