7
Ерика Пералес дойде от далечна Аржентина и успя да завладее сърцата на участниците в Първия фестивал на българските фолклорни състави в чужбина. По време на събитието във Велико Търново тя пресъздаде по неповторим начин една от най-популярните български народни песни от Родопите – "Излел е Дельо хайдутин".
Фактът, че младата дама не говори български език, направи изпълнението ѝ още по-завладяващо и ни провокира да научим повече за нея и причината да се озове у нас:
"Главната цел на престоя ми в България беше да уча. В родния ми град (Комодоро Ривадавия – бел. авт.) имаме българска асоциация, която носи името "Кирил и Методий". Аз съм един от преподавателите по танци за деца и възрастни в нея, освен това съм част от българската фолклорна група към асоциацията ("Орфей" – бел. авт.) – разказва Ерика Пералес пред Радио България. – Нямах планове да се срещам с хора или да участвам във фестивали, но трябва да призная, че от мига, в който стъпих в България, пътуването напълно се промени.
Едно от най-прекрасните неща, които се случиха, беше възможността да бъда част от този фестивал на българите от чужбина във Велико Търново. Не знаех какво да очаквам от него, но отидох с идеята да мога да поговоря с хора като мен, които не живеят в България, но правят каквото могат за опазването на нейната култура и традиции там, където се намират."
Ерика е щастлива, че вече е създала множество нови приятелства, тъй като всички българи, с които се среща по време на престоя си в България са изключително открити, дружелюбни и готови да я приобщят.
А за причината да избере именно "Излел е Дельо хайдутин" за представянето си пред сънародниците ни от близо и далеч разказва:
"Направих това по молба на един човек – преди три години посланикът на България в Аржентина Стоян Михайлов ме чу да пея с моята група в един град в Аржентина. Когато приключихме, той дойде и заяви, че трябва да изпея песента "Излел е Дельо хайдутин". Аз му казах, че това е най-трудната песен изобщо и не бива да ме моли подобно нещо. Но той ме успокои, че не е проблем, а трябва просто да си я адаптирам и да си я направя като своя. Аз знам, че е трудна не само заради вокалната техника, която трябва да имаш, но и поради факта, че е дълбоко свързана с българските традиции и музика. Затова ако ще я изпълнявам, трябваше да го направя с изключителен респект. Така че я направих своя, не се стараех да копирам когото и да било и я изпях със сърцето си. Затова съм му много благодарна, че ме накара да я изпея, защото от страх, може би никога нямаше да се опитам."
Връзката си с България Ерика дължи на своите прабаба и прадядо по бащина линия, които пристигат в Аржентина през 1922 година. За предците си обаче не знае почти нищо, с изключение на имената им – Шипка и Анто, както и информацията, че са родом от село Горни Лом, намиращото се в Северозападна България.
"Още от малка аз съм част от българската асоциация в Комодоро Ривадавия, създадена през 1989 година. Макар че майка ми не е потомка на българи, е изключително ангажирана с асоциацията и ми помага много при приготвянето на храната и подготовката за различните събития, на които задължително присъства и баща ми. Освен, че по професии те са фризьорка и рибар, двамата имат своя градина, в която отглеждат всички плодове и зеленчуци, които можете да си представите, както и кокошки."
Родителите на Ерика, както и нейни приятели са сред участниците във филма на Поля Станчева "И стигнаха до края на света", разказващ историята на българските преселници в далечната страна:
"Тя искаше да направи интервю с мен, но докато се уговаряхме, попита дали може да дойде у дома и да зададе въпроси и на моите родители. Попитах ги, а те бяха много щастливи, че могат да са част от филма. Все още не съм гледала филма, но ще го направя преди да си замина обратно в Аржентина. Със сигурност много се гордея с тях и особено с баща ми, защото той не говори много, но се отпусна и разказа чудесни спомени от своето детство, своите баба и дядо. Затова за мен беше прекрасно, че тя му даде възможност да разкаже своята история."
Приятели Ерика открива дори на българския научноизследователски кораб "Св.св. Кирил и Методий", който акостира на пристанището в града по пътя си към Ледения континент. На борда тя се запознава не само с екипажа, но и с пътниците, които са както учени от различни области, така и представители от културния сектор. Един от тях е режисьорът Иглика Трифонова, която има рожден ден и я кани да се присъедини към техния празник. Срещата с българските полярници винаги е много специален момент за Ерика, защото е повод, фолклорната ѝ група да изпълни своя репертоар пред българска публика, което е съпътствано с незабравима емоция.
Спонтанна, лъчезарна и много чаровна, Ерика не пропусна да благодари на екипа на Радио България за възможността да разкаже своята история, както и на всички хора, които по един или друг начин са проявили интерес към пазителите на български традиции в Аржентина:
"За мен е много важно хората да знаят за нашата асоциация, за това че сме там и сме потомци на българи, имаме българска кръв. Бих искала да благодаря на ИАБЧ за възможността да посетя уроци по пеене и тъпан, както и на човека, който ми помогна да осъществя това пътуване – Христо Крушарски!"
Снимки: Йоан Колев, личен архив на Ерика Пералес, Facebook/ Eru Perales, Facebook/ Asociación Búlgara, БТА, Асен Великов
