Д-р Антония Григорова е лекар, психолог и клиничен етичен консултант. Самоопределя се като Навигатор на близки на зависими от алкохол, наркотици, хазарт и други компулсивни поведения, защото знае колко е объркващо и самотно да вървиш по пътя на съзависимостта - и то без компас.
Като магистър по медицина, организационно поведение и клинична етика д-р Григорова се интересува от интегрирането на етичното клинично консултиране в българската здравна система. Д-р Антония Григорова е сертифициран медиатор за извънсъдебно решаване на спорове в областта на здравеопазването, вписан в Единния регистър на Министерството на правосъдието.
Днес Мисията й е да помага на близките на зависимите.
Със своите професионални знания и умения Тони с лекота влиза в ролята на "компас" в света на зависимостите - пълен с объркване, вина и страх.
"Много често зависимите имат психично заболяване или следствие на зависимостта отключват първично психично разстройство - най-често те са с две диагнози.
Има чудовищна нужда от хора като мен, които да работят и да помагат на семействата на зависими лица, а държавата няма отработени механизми, нито пък финансира лечението на зависими хора. Проблемът е огромен.
Най-често при мен идват майки на зависими или съпруги, живеещи със зависим - това са 98 % от хората, които търсят помощ при мен, казва за БНР д-р Антония Григорова.
"Ключовото звено, както за превенцията на зависимостите, така и в лечението - са близките хора. Затова работя само с тях. На отворените всяка седмица безплатни онлайн срещи с близки на зависими, се явяват почти 60 жени, като на тези срещи им се представят двете гледни точки - на зависимия и на близкия и един образователен елемент, така че да се разбере от хора без специфично образование по темата.
Най-често близките не могат да общуват със зависимия. Целите за общуването са две - как да го мотивират, че той има нужда от лечение и да разберат, че той не може сам, че неговият най-голям проблем е загубата на контрол.
Близките на зависимите започват да унищожават себе си, особено майките, за да ги защитят, те пък обикновено са големи манипулатори. Ако е съпруга на зависим, тя може да предпочете себе си, да напусне връзката, ако е дете в семейство на зависими, дисфункционално семейство, то също може да тръгне по своя път. Често обаче след време то търси и намира точно този модел на поведение. Или самият той става зависим.
Но майката не може да напусне и тук поставянето на границите е много важно и трудно. Ако майката успее да се справи, ще може да се справи и зависимият. Ще се постигне целта той да постъпи в Център за зависими, поясни още специалистът.
"Големият проблем в България е, че нито НЗОК, нито Църквата, никой не финансира настаняването в Центрове за зависими. Целият процес по справяне е оставен в ръцете на семействата! Те заплащат всичко и търсят сами всяка помощ!
Това може да се разреши, защото има десетки добри примери в Европа, в Канада, в САЩ.
Но ние в България имаме огромен проблем със зависимостите. На първо място най-много са зависимите от алкохол. Като напоследък нарастват случаите на жени алкохолички, на следващо място е зависимостта от упойващи вещества, наркотици, след това хазартната зависимост, лекарствената зависимост, а вече имаме и хора и деца с екранна зависимост, към шопинг, към храната - т.нар. емоционално хранене.
Все по-често ме търсят за помощ близки на жени алкохолички, обикновено късно, защото при жените алкохолички това често се крие от самото семейство, жената пък много по-бързо от мъжа става зависима от алкохола, поради чисто физиологични причини. Другият нов момент е, че все по-често възрастни жени алкохолички развиват хазартна зависимост.
Причината за зависимостта е, че тя замества дефицити. А дефицитите в съвременното ни общество се оказват огромни и разнопосочни. Същевременно пада границата на първата употреба на наркотик. Но при младите хора ние няма как да спрем нито техният стремеж да експериментират, нито да любопитстват...
А по отношение на разпространението и разнообразието - те ще са винаги "една крачка пред нас", но пък много съм мислила и според мен в училище, в Час по първа помощ, съвместно с БЧК, може да се научат как да окажат първа помощ на предозирал с наркотични или упойващи вещества. Тогава те да видят как изглежда този техен пострадал съученик или познат, или приятел, едновременно ще се научат да помагат и в други случаи, същевременно ще развият и критичното си мислене:
"Аз искам ли да стана такъв, това да ми се случи, така да изглеждам?" - това е още една моя препоръка към училищната превенция у нас, категорична е д-р Григорова.
Какво правя основно с близките на зависимите:
- да възстановим диалога между близкия и зависимия
- да разберат какво всъщност се случва със зависимия
- да определят къде самите те се намират в процеса на възстановяване
- да разберат дали и доколко са самите те са станали съзависими
- да вземат информирано решение за помощ и лечение
- да се погрижат за себе си, докато помагат на своя зависим близък
"Като лекар разглеждам зависимостта като хронично, прогресиращо и рецидивиращо заболяване, което изисква цялостна медицинска грижа.
Като психолог и консултант по съзависимости разглеждам зависимостта като неефективна стратегия за справяне с житейските предизвикателства, която се нуждае от нови умения за самоуправление и общуване с другите.
Зависимият е винаги в отрицание на проблема си, той не може сам да се справи.
Като етичен консултант разглеждам зависимостта като дълбока обществена стигма, която изисква открито говорене на достъпен и разбираем език.
Изходът е образование, информираност, превенция, като това образование започва още от ранните детски години в семейството, когато се говори за здравословното хранене, а също и в първите класове в училище, защото именно там е мястото, където да се превантира срещу наркотиците, допълва д-р Григорова.
И всяка седмица "навигира" безплатни онлайн срещи за близки на зависими по теми, избрани от самите участници - а те са от всяка точка на света, анонимно, всеки със своите страхове и въпроси.
И така д-р Григорова се надява, че всеки близък на зависим, който е потърсил помощ, който е разбрал, че помощ Има, ще има шанс да открие своя куфар на щастието, в който няма страх и ежедневни тревоги, ще тръгне по траверсите на своя свободен от проблеми живот.
Още в интервюто на Гергана Хрисчева с д-р Антония Григорова в рубриката на БНР "Вдъхновяващи хора в не вдъхновено време".
