Чуй новината: Траен е интересът към родните висши училища сред младите хора с български произход от чужбина, кандидатстващи в тях по постановление №103 на Министерския съвет от 1993 г. Постановлението урежда преференциални условия за наши сънародници от диаспорите, които нямат българско гражданство.
За предстоящата учебна година най-много са записалите се студенти от Украйна, Молдова, Северна Македония и Сърбия, казва в интервю за Радио България заместник-министърът на образованието акад. Николай Витанов:
"Към момента Министерството на образованието и науката (МОН) предоставя 2000 места за обучение в българските държавни висши училища на българи, живеещи извън България – продължава акад. Витанов. - От тях 40 са за обучение в степен "доктор", има и 240 места за следдипломна квалификация. Българската държава подкрепя допълнително тези студенти и специализанти със стипендия от 240 лева (около 123 евро) за студентите и 1227 лева (около 627 евро) за докторантите и специализантите. Студентите от седем държави – Северна Македония, Сърбия, Албания, Косово, Казахстан, Украйна и Молдова, се ползват с определени привилегии. Те са освободени от плащане на такси за обучение, ползват общежития и столове, субсидирани от държавата, имат задължително здравно осигуряване, преминават и задължителен курс по български език, без да заплащат такса".
Анализите показват, че през годините интересът за обучение у нас по постановление № 103 се запазва стабилен, като годишният прием варира от 800 до 1000 и над 1000 нови студенти.
За предстоящата учебна година най-много записани студенти от българските диаспори има от Украйна (847 студенти), Молдова (410), Северна Македония (254) и Сърбия (160). При първите три държави се регистрира немалък ръст в броя на желаещите да учат у нас, докато при тези от Сърбия има намаление с 14 души, спрямо предходната учебна година.
"Най-голям е интересът към специалностите в професионално направление "Медицина", "Дентална медицина" и "Фармация" – обяснява за Радио България Росица Колева, директор на дирекция "Висше образование" в МОН. - Тези кандидат-студенти, освен задължителния общообразователен изпит по български език и литература и история на България, полагат и специализиран изпит по биология и химия, който се провежда в онлайн платформа на МОН. Има интерес и към специалностите "Архитектура", "Строителство на сгради и съоръжения", "Право". С много голям интерес се ползват и икономическите специалности "Бизнес администрация", "Икономика на туризма", "Стопанско управление", "Маркетинг".
Логично, предвид професионалната ориентация на студентите, с най-много записани студенти са медицинските ни университети в София, Варна, Плевен и Пловдив. Сред предпочитаните висши училища са още Софийският университет „Св. Климент Охридски“, УНСС, Икономическият университет във Варна, техническите университети в София и Варна. Студенти от българските диаспори имат и Пловдивският, Великотърновският и Югозападният университет.
Процесът на кандидатстване на желаещите да се обучават в България е специално улеснен и се провежда онлайн през платформата на МОН . Там след регистрация и получаване на уникален идентификационен номер кандидатите подават сертификатите си за български произход и дипломата за завършено образование – средно или висше, а след одобрение на документите им се пристъпва до избор на специалности и университет/и. Кандидат-бакалаврите имат право да кандидатстват за до 5 специалности, а тези за магистри и докторанти – до 3. Класирането се извършва въз основа на подадени образователни документи. На класиралите се издава удостоверение от МОН, че са приети, което им се дава от университета при пристигането им в България, а за тяхно улеснение в платформата са публикувани контактите на отговорните по записването им във съответния факултет и тези по настаняването им на общежитие. Това удостоверение пък на свой ред служи и при издаването на дългосрочна виза за пребиваване в България с цел обучение.
Освен за по-лесен процес на кандидатстване, от МОН полагат усилия и за увеличаване на интереса към нашите висши учебни заведения чрез редовни срещи и разяснителни кампании сред българските общности в чужбина. Активно се работи и с директорите на български неделни училища, за да им се разясни всеки детайл, а те на свой ред да помогнат и да окуражат възпитаниците си да учат в България. Поддържа се силна междуинституционална връзка с консулите ни в тези страни, работи се активно и с Изпълнителната агенция за българите в чужбина.
Снимки: БГНЕС, Иван Гергов, aba.government.bg, far.rs, БТА, Медицински Университет - София
