Десетото издание на колоквиума ще събере учени от няколко европейски държави, които ще запознаят колегите си с темите, по които работят.
Научният форум има история, която е показателна за съдбата на старобългаристиката и изобщо хуманитаристиката у нас през последните десетилетия. Началото е поставено през 1980 г., когато се основават Катедрата по кирилометодиевистика на Софийския университет и Кирило-Методиевският научен център при БАН. Поводът са мащабните чествания на 1300 години от основаването на България и държавата щедро финансира и подкрепя развиването на подобни научни и културни начинания. От 1980 до 1994 г. се провеждат шест издания, след което колоквиумът остава без финансиране и прекъсва.
Традицията е подновена през 2019 година по идея на вече покойната проф. Румяна Павлова. Този път инициативата е в ръцете на преподавателите от Катедрата по кирилометодиевистика и други научни звена като Кирило-Методиевския научен център при БАН, а финансирането се осигурява по научни програми, разказва проф. Анна-Мария Тотоманова, председателка на организационния комитет на колоквиума. Ново е и това, че докладите на участниците във форума се издават в специални сборници и могат да се ползват от интересуващите се от тематиката.
В рамките на събитието тази година се открива изложба под надслов "В света на проф. Боню Стоянов Ангелов", организирана от Кирило-Методиевския научен център и Научния архив на БАН. Поводът е 110-ата годишнина от рождението му. Проф. Боню Ангелов е много уважаван колега и учител на поколения езиковеди, литературоведи и палеослависти, макар че името му не е твърде популярно сред широката общественост.
Изложбата цели да покаже учения в по-широк контекст и като личност. Изложбите, посветени на видни учени палеослависти и палеобългаристи, в рамките на колоквиума също се превръщат в добра традиция, казва доц. Мая Иванова от КМНЦ.
Чуйте разговора с проф. Анна-Мария Тотоманова и доц. Мая Иванова в звуковия файл.
Снимки – Кирило-Методиевски научен център и Научен архив на БАН
