По повод празника на 6 септември, посветен на важно историческо събитие – Съединението на България, припомняме легендарен български патриотичен марш. Със сигурност през септември 1885 г. "Един завет" не е съпровождал нито народните бунтове в Панагюрище, Чирпан, Пазарджик или Голямо Конаре, нито военния преврат в Пловдив. Авторът на музиката – Георги Шагунов, по онова време е 12-годишен, авторът на текста – Иван Йончев, е роден в Самоков година и пет месеца преди датата на Съединението.
Животът на Йончев е кратък. Интелигентен и ученолюбив, с несъмнена литературна и музикална дарба, той е любимец на своите учители, но поради липса на средства и здравословни проблеми не успява да завърши гимназия. Младият поет е радушно приет в бохемския кръг на творци като Димчо Дебелянов, Николай Райнов, Константин Щъркелов, Стефан Македонски. През 1904 г. заедно с Македонски заминава за Загреб, за да учи пеене. В столицата на Хърватия дори участва в музикално-сценични спектакли. Основни мотиви в творчеството му са несподелена любов, невъзможно щастие, привързаност към майка и Родина.
Балканските войни променят живота и поезията на Иван Йончев. Изпратен е на фронта, където създава някои от прочутите си стихове, превърнали се в патриотични песни. Ранен е и след завръщането си в София през есента на 1915 г. пише стихотворението "Заветът на дедите", посветено на подполковник Тодор Гиргинов. През 1916-та поетът успява да издаде стихосбирката "За Родината", където е включен и този текст. С него и още няколко стихотворения, станали основа за песни, Йончев остава в родната литература. Две години по-късно, страдащият от туберкулоза поет умира. Изпратен е с военни почести, а по предложение на самия Иван Вазов улицата, на която е живял в Бояна, е наречена с неговото име.
Георги Шагунов е един от най-ярките български музиканти, свързани с армията. Талантливият композитор и диригент е роден през 1873 г. в Пловдив. До 16-годишна възраст учи във френски колеж, а след това е изпратен от баща си в Лион, за да изучава медицина. Вместо това Шагунов се записва в Лионската държавна консерватория, където специализира валдхорна, корнет, теория на музиката, композиция и дирижиране. След завръщането си в родината работи в Пловдив и Лом, после се установява в Бургас. Участва в Балканската война, след това до пенсионирането си през 1930 г. е диригент на военния оркестър на 24-ти Пехотен Черноморски полк. За дейността си е отличен с орден, а на поста в полка е наследен от самия Филип Кутев.
Георги Шагунов е автор на около 1000 творби, над 400 от които са военни маршове, създадени специално за няколко випуска на Военното училище, за различни полкове, както и посветени на определени събития. Разбира се, най-популярен днес е впечатляващият "Един завет".
Разказват интригуваща история, според която през зимата на 1919 г. известният капелмайстор Шагунов посреща първородния си син Петър – неотдавна постъпил юнкер във Военното училище, в първи отпуск. Когато Шагунов вижда колко "строен и напет" изглежда синът му в елегантната юнкерска униформа, е толкова развълнуван, че в изблик на бащина гордост "си спомня" за стихотворението на Иван Йончев. Само след няколко дни стиховете на Йончев са "облечени в маршова мелодия", която младият юнкер Петър Шагунов носи като коледен подарък на съвипускниците си от Военното на Негово Величество училище.
Този вълнуващ разказ е до известна степен опроверган от изтъкнатия музикант, педагог и дългогодишен военен диригент Атанас Иванов, един от най-информираните изследователи на историята на духовите оркестри в България и техния репертоар. В интервю за БНР от 2012 г., включено в поредица, посветена на 100-годишнината от началото на Балканската война, Иванов свидетелства:
"… през 1916 година се създава "Велик е нашият войник". "Един завет" пък – Георги Шагунов, капелмайстор. Шагунов е имал син, който е бил юнкер във Военното училище. И там, във Военното училище, всяка година са провеждали празник на строевата песен. Понеже са знаели, че на Петър Шагунов баща му е капелмайстор, са го изпратили за 2 - 3 дена… дали му един текст от Иван Йончев – млад поет, той рано е починал… "Завета на дедите" … "един завет оставили са на нам дедите – да браним роден край от близо и далеч". И му дават (това е 1922 година), той отива при баща си в Бургас и баща му веднага написва "Един завет"…"
Е, дали през 1919-а или през 1922-а, дали по поръчка от Военното училище, или от вълнение и гордост, факт е, че песента е посрещната възторжено най-напред от юнкерите, които освен всичко имат огромния шанс техен ротен командир да е изтъкнатият композитор, поет, публицист и офицер, един от пионерите на българската хорова музика и войнишката песен – майор Александър Морфов. Под ръководството на Морфов всички юнкери от Военото училище научават марша.
"Заветът на дедите", станал популярен като "Един завет", скоро излиза от рамките на армията и става част от репертоара на ученически, любителски и професионални хорове, включително състави като "Гусла" и "Кавал", които представят песента на голямата национална и европейска сцена.
Разказват, че на концерт на легендарния хор "Гусла" във Варшава в средата на 30-те години на ХХ век, програмата завършва с "Един завет", а публиката изпада в неописуем възторг и вика хористите на бис отново и отново, скандирайки "Ели-забет", защото варшавяни така са уловили текста.
Образецът на българската музикална култура – "Един завет" на Георги Шагунов, отдавна е превърнат от всенародното признание в синоним на връзката на минало с бъдеще.
Снимки: ДА "Архиви", Регионален исторически музей - Бургас, burgas.bg, Красимир Каменов, архив
