Единствен на Балканите, но и уникален за цяла Европа – това е подземният Музей на минното дело в Перник, намиращ се само на около 30-ина километра от София. Той е изграден в действаща мина, преди време позната като "Старите рудници". Открита през 1891 г., в момента тя се намира в идеалния център на областния град, на няколкостотин метра от сградата на Общината. Макар и сега да е само музей, привличащ множество посетители, някогашната мина е била една от най-важните икономически точки в новоосвободената българска държава. Самият Перник пък, който в миналото е бил село в Граовското поле около София, е обявен за град през 1929 година именно заради развилата се минна индустрия и следващия след нея икономически подем.
А за самия музей – той се намира в две галерии на "Старите рудници", като подземната обиколка е с дължина 630 метра. Експозицията проследява развитието на въгледобива в България – от ръчния труд с шило и чук и изнасянето на въглища с дървени колички и тарги, през използването на конски впряг, до електролокомотивите "Сименс" и механизираните комплекси.
"Единственият музей на Балканския полуостров, има такива музеи в Европа в Белгия, Франция, Германия, но те не са в истински галерии. А нашият музей е в първата галерия на Държавна мина Перник от 1891 г. Това е уникалното на нашия минен музей, защото може да вървите по стъпките на миньорите, да разгледате първите инструменти, машините, как се е развивал рудодобива. Минното дело е представено в 34 експозиционни ниши. През всяка учебна ваканция се провежда "Ваканция в музея". Искаме децата ни да опознаят историята на Перник. Не може да учиш например за френския крал Слънце, а да не знаеш кой е Кракра Пернишки. И това е нашата амбиция – децата да знаят своята история"– разказва ни Силвия Нотева, уредник "Нова и най-нова история на България" в Регионален исторически музей – Перник.
Мините в Перник са представлявали буквално държава в държавата – имали са собствена полиция, пожарна команда и т.н. В тях през годините са работили над 12 хиляди души. Именно на това се дължи и бурното развитие на областния град.
"Мината в Перник е черният бисер на хубавата българска земя", пише през 1924 година цар Борис III. Обращението му е дълго, но завършва по следния начин – "Бог на помощ!". Именно тези думи стоят над входа да всеки рудник.
Експозицията е не само автентична, а и интерактивна, което дава възможност на посетителите буквално "да влязат в обувките" на миньорите, които са работили там до края на 70-те години, когато мината затваря.
В момента гризу няма – за успокоение на всеки, който иска да посети музея. Но все пак, тъй като става дума за бивша реална мина, ежедневно експерт прави проверка, дори и при наличието на действащата в обекта модерна вентилационна система.
И макар да е известен като минната столица на България, днес Перник далеч не разчита на въгледобива за изхранването си. Напротив – в града почти няма действащи мини, а много от жителите му работят в близката столица София.
"Това е болезнена тема – казва Миланов. – Перник беше известен като индустриалното сърце на България – не само с добива на кафяви въглища, но също и машиностроенето. Имаше големи машиностроителни комбинати, голям металургичен комбинат (Стомана Перник). За съжаление след 1989 година, голяма част от предприятията бяха закрити. Вече подземни мини няма на територията на държавата ни. Над 25 000 души пътуват всеки ден до София. В момента има открит въгледобив в града ни, но от 12-15 000 души (в годините назад), в момента са ангажирани около 1500-1600. В големия металургичен комбинат от 12 хиляди след като го закупи гръцка фирма, в момента работят около 1200 души. Машиностроителните заводи са окончателно закрити - няма ги!"
И въпреки намалелия поминък в Перник, въпреки шегите и митовете за него, градът е прекрасна дестинация на половин час път от София. А и самият град е пълен с живот и млади хора, което дава надежда за бъдещето му. Що се отнася до уникалния по рода си минен музей – малки и големи от близко и далеч могат да го посетят всеки ден. В Перник обаче могат да се видят и още интересни неща – например крепостта Кракра, която е била едно от най-големите средновековни български укрепления, както и експозицията на историческия музей в града.
Вижте още :
Снимки : Иван Гергов, личен архив
