В предаването 'Нощен Хоризонт", посветено на празника на Съединението, гост беше Мартин Иванов - историк и дипломат, доктор на науките. Бил е министър на културата, посланик във Финландия, както и председател на Държавна агенция Архиви. Автор на множество научни публикации и монографии върху нашата история.
Защо понятието Съединение носи усещането за минало, но не и за настояще?
И тогава е имало разделение в обществото, но се намират луди глави, които развалят пасианса и на Великите сили, на Османската империя, на политиците в София. Има наслоение от марксистката историография, че народните маси диктуват политическите процеси, но истината е, че много често историята се пише от активни малцинства.
Симеон Радев свидетелства, че до 1883 година Съединението е било сантиментална идея. Какво се променя?
За 2 години много от политиците в Княжеството са принудени да емигрират в Пловдив заради Режима на пълномощията и вливат живителна сила на тази идея.
Защо имаме толкова малко велики дати в най-новата ни история? Две велики събития, но иначе три национални катастрофи.
Слабости на политическата ни класи, плюс геополитически наслоения. Но имаме и липса на шанс, има я и географията. Но аз не мисля, че имаме липса на светли дати. Ние сме нова държава и е смятано, че нямаме потенциал. Същевременно постигаме немалки успехи.
Още – в първия звуков файл.
Защо толкова често правим грешен исторически избор? Защо дори сегашният ни исторически избор е оспорван?
Ние сме неисторичен народ. Трябва да осмисляш историята през своето битие. За нас поредният празник е поредният почивен ден. А колко са хората, които могат да кажат имената на своите прабаби и прадядовци, три-четири поколения назад? Колко от нас познават своята фамилна история? Националната история е сбор от хиляди фамилни истории. Когато не си познаваме личните истории, се поддаваме на чужда пропаганда и конспиративни теории.
Определени гласове твърдят, че днес сме колония - на Брюксел, на Европейския съюз. Колония ли сме?
Тези гласове като че ли съжаляват, че не сме си колония на - не Русия - а на Съветския съюз.
Какъв фактор за успеха на Съединението е откровеното нежелание на султан Абдул Хамид да воюва за реставрация след 6 септември?
Огромен! Едно е да воюваш срещу Сърбия, друго срещу Османската империя.
Съединението става без Русия и даже напук на императорския двор в Петербург? Но от друга страна – цитирам Андрей Пантев - Русия има косвена заслуга, доколкото благодарение на нейната намеса в Източна Румелия през 1885-та година не е имало турски войски.
Е, то ако тръгнем назад, косвено значение има и Френската революция, защото вдига лозунга за националните държави. Всъщност Русия е бясна, че българите не са се съобразили с нейната имперска воля и отзовава своите офицери преди войната със Сърбия. И Съединението се закрепва, благодарение на откровената подкрепа на Великобритания и на нейния представител в Пловдив.
Ако не беше Руско - турската война, нямаше ли така или иначе да излезем от орбитата на Османската империя през 1908 година с Младотурската революция, или пък след Първата световна война, когато империята рухва?
Да, ние със сигурност щяхме да излезем от империята. И ако го бяхме направили през Първата световна война, може би щяхме да сме на страната на победителите. Но има и контратеза – че арменските кланета тогава щяха да са български кланета.
Как можем да имаме добри отношения с Русия?
При добро желание от руска страна. Докато бием чело в земята и сме втора категория, не си го представям.
Още – във втория звуков файл.
След Съединението постепенно всички държави – засегнати пряко или индиректно, свикват със Съединението. Само една отказва да свикне - Сърбия. Защо не успя да преглътне?
Били са мотивирани, вероятно е имало и дипломатически натиск върху тях.
Ако Левски и Ботев бяха доживяли новото време, те къде щяха да са в общата картинка на Съединението, каква роля щяха да играят?
Реалистично би било те да са в подкрепа на Съединението. Хъшовете – Стефан Стамболов, Иван Драсов, Захари Стоянов, вземат активно участие в политическия ни живот и все си мисля, че Стамболовистката партия би включвала тези фигури.
Знаем ли всичко за Съединението, или все още има неотворени архиви?
Знаем, че има документация от първите години след Освобождението, която не е в България. Сигурно има детайли, които не знаем, но основната картина е известна.
Кой е описал най-добре Съединението?
Симеон Радев носи аурата на новия Захари Стоянов – този на първите години на следосвобожденска България, но колегите Милко Палангурски, Веселин Янчев и Петър Стоянович издадоха наскоро книга, от която също съм впечатлен.
Още за българската история в чужди архиви – в третия звуков файл.
Какво трябва да се промени и допълни в учебниците по история – за периода на Третото българско царство и след него?
Учебниците ни не са толкова лоши, но проблемът е в преподаването. По-популярни вече са разни подкастове, които се правят от историци и дилетанти за това какво крият от нас за историята, конспиративни теории.
Учим ли се от миналото?
Не, ние нехаем за миналото. Живеем в митологично време.
Още за положението в ДА Архиви и за книгата му "Бившите хора на концлагерна България" – в четвъртия звуков файл.
