Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
В рубриката "Помните ли..." на предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" почитаме една от най-забележителните български оперни певици от втората половина на ХХ век - сопрана Валери Попова. На 7 септември тя можеше да закръгли своята 80-годишнина. За жалост си тръгна твърде рано от този свят - на 3 октомври през 2000 г., едва навършила 55.
Думите на музиковедката Розалия Бикс казват доста за това, което Валери Попова носеше в себе си:
,,Всичко у Валери беше съвършено. Беше обожавана. Съчетаваше изтънчеността на аристократ с една подкупваща човешка простота и естественост.“
А вероятно тази изтънченост, която всички подчертават, идва от нейната баба Валери Дюма Даскалова, която е французойка - писателка и преводачка. Всъщност Валери Попова принадлежи към голяма артистична фамилия. Дъщеря е на изключителния цигулар и диригент проф. Саша Попов, фундаментална фигура в българската музикална култура, и на изявената пианистка Вера Бонева. Нейна сестра е пианистката и много уважавана педагожка Антонина Бонева. Фамилията намира своето пряко продължение в лицето на дъщерята на Валери - оперната прима Александрина Пендачанска.
След обучението си в Българската държавна консерватория в класа на проф. Христо Бръмбаров Валери Попова специализира в Италия в продължение на две години. Работи с Джина Чиня и редица италиански режисьори, от които научава много.
Пътят ѝ започва от Държавна опера - Пловдив през 1970 г., после идва покана от Софийската опера, където става солистка и е завладяваща Виолета Валери от „Травиата“ на Верди, Флория Тоска в „Тоска“ на Пучини. Има обширен репертоар, който показва пред българската и чуждестранната публика.
В една от чуждестранните рецензии по повод ролята й на Тоска в театър Норт във Великобритания, четем:
„Българското сопрано Валери Попова, направила своя британски дебют в главната роля, е сензационно добра. Тя има богат чувствен сопран без изкуственост и с невероятна наситеност. Това е израз на една брачна връзка между първокласен музикален инструмент и отлично усъвършенствана техника. Тя е една атрактивна дама, която в своето изпълнение като ревнива примадона може да не ви доведе до най-големи върхове на драмата, но чиято музика ви дава незабравимо преживяване.“ - пише критикът Невил Милър.
Изявите на Валери Попова са не само в престижни театри в Европа, но и в Канада, САЩ, Куба. Пяла е под диригентството на Лорин Маазел и Клаудио Абадо, който я кани за постановки в „Ла Скала“, където тя участва в „Мадам Бътерфлай“, „Турандот“ и в две опери на Лучано Берио - един от най-известните съвременни композитори. Голяма част от репертоара ѝ заемат също и кантатно-ораториалните творби.
Обаятелна и незабравима - такава остава в спомените и в българската музикална култура Валери Попова.
Рубриката "Помните ли..." с изказвания на певицата, които се пазят в Златния фонд на БНР, чуйте в звуковия файл.
