Домакинствата в ЕС трябва да държат пари в брой за спешни случаи у дома, предполага проучване на Европейската централна банка, като се твърди, че банкнотите остават жизненоважна защита, когато цифровите системи се повредят, съобщава "Файненшъл таймс".
Документът на ЕЦБ, публикуван в сряда, повдига аргумента за това повече национални правителства да обмислят въвеждането на насоки, подобни на тези на Нидерландия, Австрия и Финландия, които съветват домакинствата да съхраняват между 70 и 100 евро на човек.
Проучването е в съответствие с призива на Европейската комисия тази година към гражданите да се запасят с достатъчно пари в брой, храна, вода и лекарства, за да оцелеят 72 часа след евентуално прекъсване на услугите. Войната в Украйна, пандемията от Covid-19 и природните бедствия като горски пожари и наводнения разкриха уязвимостите на Европа и предизвикаха увеличение на разходите за сигурност и отбрана.
"Парите в брой са критичен компонент от националната готовност за кризи", пишат в документа служители на ЕЦБ, отбелязвайки, че физическата валута "не само служи за задоволяване на индивидуалните нужди, но и допринася за по-широка системна устойчивост".
Въпреки че проучването не определя минимално ниво на парични средства, които домакинствата трябва да съхраняват, публикуването му идва на фона на по-широк дебат в Европа за бъдещето на паричните средства.
Докато дигиталните плащания доминират в трансакциите на дребно, а банките намаляват разходите, като затварят клонове и банкомати, политиците са под натиск да гарантират, че домакинствата запазват достъпа си до банкноти и монети.
Документът на ЕЦБ подчертава и един парадокс. Докато паричните средства все по-често отсъстват от ежедневните плащания, търсенето им се увеличава, когато доверието във финансовите или цифровите системи се колебае. Тази тенденция беше очевидна по време на коронавирусната пандемия и други събития, като например спирането на електрозахранването, което парализира Испания и Португалия по-рано тази година.
В случая с пандемията, паричните средства са се увеличили със 140 милиарда евро за две години, в сравнение с годишното увеличение от 55 милиарда евро преди кризата, съобщи ЕЦБ. Ръстът се случи дори когато потребителите преминаха към безконтактни карти и онлайн пазаруване, водени от здравословни проблеми и локдауни.
По време на прекъсването на електрозахранването в Иберийския полуостров през април, когато електрозахранването и телекомуникациите се сринаха в по-голямата част от полуострова, терминалите за карти, онлайн банкирането и банкоматите не работеха. За тези, които са имали пари в брой, много често те са се превръщали в единственото функциониращо средство за плащане. След като услугите са били възстановени, тегленията са се увеличили рязко, тъй като хората са попълвали резервите на домакинствата си.
ЕЦБ оприличава банкнотите на "резервна гума" за платежната система: не са необходими всеки ден, но са от съществено значение, когато друга инфраструктура се повреди.
Подобно на нидерландските защити от наводнения, в доклада се твърди, че системите за парични средства трябва да бъдат изградени така, че да издържат на редки, но екстремни сътресения.
"Инфраструктурата и стратегическите резерви трябва да бъдат подготвени за тези по-малко предвидими, силно въздействащи пикове", се казва още в него.
Някои страни адаптират инфраструктурата си по съответен начин. Така например, Финландия работи върху "устойчиви на прекъсвания" банкомати, предназначени да отпускат пари в брой, дори ако основните системи на банката са в неработоспособно състояние.
В Австрия, където търговските кредитори са намалили мрежата си от банкомати в селските райони, има планове централната банка на страната да инсталира свои собствени машини в общини, останали без надежден достъп.
