Нарамили най-свидното и стиснали детска ръка, стотици хора всеки ден бягат от войни, диктаторски режими, глад в търсене на справедлив живот. Мнозина от тях така и не успяват да стъпят на лелеяния бряг, погубени от морските вълни, а другите се сблъскват с омразата и подозрението на хора, заключили себе си в затвор от предубеждения и страхове.
Преди да си отиде от този свят папа Франциск избра "Мигрантите – мисионери на надеждата" да бъде темата на тазгодишния Световен ден на мигрантите и бежанците, който католическият свят отбелязва на 29 септември.
Когато новината за поредната група мигранти, пристигнали или, за съжаление, намерили смъртта по пътя си, достигне до нас, християните би трябвало да си спомнят за похода към Обетованата земя на народа на Израил и дългото пътуване от робството към свободата. Колко от нас обаче правят тази аналогия или вместо това изпълват душата си с гняв и нетолерантност към хора, дошли да "посегнат" към техните блага? Отец Паоло Кортези припомня думите на св. Павел, че всички хора сме мигранти на този свят.
"Виждайки, че някой човек е притиснат да остави своя дом, първото нещо, което трябва да изпита един вярващ, е състрадание, защото никой не мигрира радостен – добавя той. – Състрадание към страданието на хора, преминали през пустини (Сахара е пълна с костите на хора, тръгнали на път), някои с малки лодки потънали с децата си в морето, други задържани в лагери, бити или застреляни – да останем безразлични или да се гневим спрямо тях е голям грях. След една трагедия папа Франциск на остров Лампедуза каза: "Това е срамът на едно общество, което вече не може да плаче и да съчувства на другия." Надявам се този световен ден да събуди поне малко състрадание у нас и да не гледаме само интересите си."
За съжаление, състраданието – с малки изключения, липсва, а неговото празно място бива запълвано с недоверие, агресия и страх, подклаждани от проповедници на българщина и политици.
"Много от хората, сеещи омраза, са кръщавани – те мислят, че са християни, но всъщност работят за дявола – категоричен е отец Паоло Кортези. – Мигрантите и бежанците са нормални мъже, жени, деца, търсещи убежище, работа, дом, мир. Затова и трябва да се отнасяме с внимание към тези лъжепророци, които разпространяват глупости и пренебрегвайки разума, злоупотребяват с чувствата на хората."
Как обаче да отворим сърцето си за прокудените и да ги приемем като наши братя, защото всеки човек на тази земя има правото на достоен живот?
"Хубаво училище ще бъде да поговорим и да изслушаме някой бежанец", отговаря отец Паоло Кортези, припомняйки, че около 3 млн. българи са мигранти, защото нямат работа и бъдеще в родината. Но срещите биха имали смисъл, само ако подходим открито и без предразсъдъци към ближния.
"Известни са думите на Иисус Христос: "Бях странник и ме приехте – заповядайте в рая, бях странник и сте затворили вратата – отидете в ада" – заявява отец Паоло Кортези. – За съжаление, когато слушам парламентарния контрол по радиото, чувам политиците в Народното събрание да казват за мигрантите – трябва да изпратим бронирани машини на границата, трябва да разширим мрежата, трябва да има повече военни там, трябва да стреляме, трябва да се защитим, това е заплаха за националната сигурност. Ще бъде хубаво обаче поне един политик да заяви – има нуждаещи се хора, които чукат на нашата врата, да изпратим на границата "Червения кръст", психолози, учители, преводачи, да ги посрещнем с питка и с шарена сол, да ги попитаме от какво се нуждаят, защо бягат, какво желаят, имат ли здравни проблеми, можем ли да им помогнем. И вместо да харчим милиони евро за атомна централа в Белене всеки месец, да инвестираме малко средства в палатки, легла и храна, да подадем чаша вода и дрехи на тези хора, да им помогнем да се интегрират в Европейския съюз. Аз не виждам заплахите, които безсрамно изричат политиците, но виждам, че България умира – населението намалява и повече българи емигрират, отколкото в страната идват чужденци."
Една от разпространяващите се лъжи, казва още отец Паоло Кортези, е че повечето мигранти са мюсюлмани и искат да основават по европейските земи мюсюлмански държави. В родната му Италия например 70% от потърсилите убежище – наред с представителите на всякакви религии, са християни и всички заедно могат да допринесат за междурелигиозния диалог, основан на споделени ценности. Затова и свещеникът призовава:
"Поне на този ден да се молим Бог да пази всички на път и те да срещнат добри хора, които да им помогнат да се интегрират и да имат достоен живот. А на таящите страх от мигрантите и бежанците пожелавам да победят това чувство и да използват повече своя разум. В този свят няма само българи – нека в чужденеца да виждаме ако не един брат, поне един човек."
И макар да обичаме да се обграждаме с граници, истината е, че всички ние принадлежим на едно семейство, всички ние сме на път и пребиваваме само временно на тази земя.
"Да не се затваряме в нашите крепости, да не се страхуваме от срещата с другия, да се обогатяваме взаимно, да си помагаме по пътя към нашата небесна родина – съветва отец Паоло Кортези. – Защото небето е родина не само за католиците и православните, за българите – има само един рай, едно царство небесно и, както пише в Библията, Бог там очаква да дойдат хора от изток и запад, от север и юг, от всеки народ и език. Така че трябва да свикнем да живеем заедно, тъй като на небето ще бъдем смесени във вечността."
В посланието си по случай Световния ден на мигрантите и бежанците папа Лъв XIV нарича принудените да напуснат родните си места "истинска Божия благословия".
"Тяхната смелост и упорство са героично свидетелство за вяра, която вижда отвъд това, което нашите очи могат да видят и която им дава силата да се противопоставят на смъртта по различните съвременни миграционни маршрути. Със своя духовен ентусиазъм и жизненост те могат да допринесат за съживяването на сковани и обременени църковни общности, в които духовната пустиня застрашително си проправя път", заявява главата на Римокатолическата църква.
Снимки: Католическа общност - Белене, БТА, архив, Дора Атанасова, БГНЕС
