С високопрофилен атентат, радикална реторика и от двете страни на политическата разделителна линия и склонността на Тръмп да налага влиянието си както у дома, така и в чужбина, може би ставаме свидетели на зората на нова ера.
Скорошното убийство на дясно ориентирания политически активист Чарли Кърк в САЩ предизвика прилив от разнопосочни мнения не само относно неговите възгледи — които за мнозина бяха възторжено приветствани, а за други бяха крайни и омразни — но и относно самата концепция за свободата на словото.
Например този белгийски студент споделя мислите си с нашите колеги в RTBF.
Студент в Университета ULB в Брюксел (на френски език):„Неговите идеи бяха отвратителни, съгласен съм с това. Но той правеше политика по правилния начин в смисъл, че приканваше към дебат, и това е нещо прекрасно. Наистина е тъжно, че е мъртъв, защото това показва, че вече не сме в състояние да водим дебат.“
Нашата белгийска партньорска станция също потърси мнението на външния министър на страната и на вицепремиера Максим Прево.
Максим Прево, министър на външните работи на Белгия (на френски език):„Ясно е, че не можем да оправдаваме какъвто и да е акт на насилие, извършен срещу когото и да е само защото той не споделя същите идеи. Но това е отражение на нарастващата биполяризация на нашите общества, с радикализиране на използваната реторика — радикализиране, което често изключва и стигматизира. Мисля, че повече от всякога трябва да преоткрием разума и нюансите, за да предотвратим това състезание към карикатура отново да завърши толкова драматично, както този път. И това може да се случи пак с други видове профили, затова трябва да сме изключително бдителни.“
auvio.rtbf.be — Максим Прево, министър на външните работи
След Студената война, казва БНР, мислехме, че дните на големите идеологически конфликти са зад нас. Но според философа и дипломата Здравко Попов, председател на Института за публична политика в България, смъртта на Кърк е събудила отново някои доскоро приспани разделения.
Здравко Попов, председател на Института за публична политика в България (на български език):bnr.bg – Проф. Здравко Попов: Идеологиите се завръщат
„Действително, както отбелязва Попов, тези възобновени идеологически конфликти сега поставят под въпрос демократичните ценности, върху които западните общества отдавна се основават. Те също така надхвърлят различията в мненията в отделните общества, разгръщайки своите разрушителни щрихи по целия свят и с особено поразително въздействие върху трансатлантическите отношения.
MAGA намеса
Павел Жерка, водещ анализатор по обществено мнение в Европейския съвет за външна политика, е поканен в студиото на нашия мрежов партньор The Europeans, за да обсъди най-новото издание на своя European Sentiment Compass — годишен доклад, изготвен заедно с Европейската културна фондация. Доклад, който тази година описва отношенията между ЕС и САЩ като „културна война“.
Доналд Тръмп и неговите хора се опитват да променят европейската политика, казва Жерка. Затова Илон Мъск и Джей Ди Ванс, вицепрезидентът на САЩ, бяха толкова активни в подкрепата си за крайнодесната партия AFD в Германия по време на германските избори по-рано тази година — и затова Доналд Тръмп подкрепи избирането на Карол Нафроцки за президент на Полша.”
Павел Зерка, старши научен сътрудник в ECFR (на английски език):„Доналд Тръмп се опитва да измести идеологическия център на европейската политика, и точно там тези съюзници из цяла Европа — идеологически сродните партии и движения — са много полезни. Но геополитически събития като обсъждането на гаранциите за сигурност от страна на САЩ на срещата на НАТО, или установяването на нов икономически отношения между САЩ и Европа, при които ние плащаме високи мита, (са) също част от тази културна война.“
Когато Жерка наблюдаваше как Европа, по негови думи, „бива унижавана“ през лятото на срещата на НАТО и по време на спора за митата, той стигна до холивудска аналогия: Европа по същество е Труман във филма „Шоуто на Труман“ (1998). Той обяснява разсъжденията си.
Павел Зерка, старши научен сътрудник в ECFR (на английски език):„Във филма Трумън можеше да прекара своя фалшив живот, мислейки, че всичко е реално, и да преминава през ежедневните предизвикателства — да ходи на работа, да говори със съпругата си… Но щом осъзнае, че има нещо отвъд това, че във всичко, което прави, има изкуственост и че се води по-голяма борба, това променя всичко. Аз почувствах, че и европейците трябва да осъзнаят — европейските лидери, но и гражданите — че има по-голяма битка, в която е заложена идентичността на Европа.“
Жерка смята, че както европейските лидери, така и гражданите са в известна степен самодоволни относно дългосрочните трансатлантически отношения на блока, като проучване на общественото мнение, проведено през май от Европейския съвет за външна политика, показва, че повечето хора в повечето държави от ЕС вярват, че след като настоящото президентство на Тръмп приключи, нещата ще се върнат към нормалното. Съгласява ли се той?
„Не мисля, че това е вярно, защото много разговарям с хора от различни части на политическата сцена в Америка. И това, което виждам, е че, първо, има много енергия в тази трампистка част от политиката. И затова смятам, че базовият сценарий за нас трябва да бъде, че след Тръмп 2.0 може да последва Ванс 1.0 и Ванс 2.0, може би някой друг, но по същество продължение на Доналд Тръмп — може дори в някои отношения радикализиране. Но също така, когато говориш с хора от демократическата страна, усещаш, че няма връщане назад. Дори на тази част от политическия спектър е ясно, например, че Америка трябва да намали военния си отпечатък в Европа.“
Проучванията също показват, че големи пластове от европейската общественост желаят по-решителен подход спрямо САЩ, и Зерка смята, че действията на европейските лидери трябва да отразяват това. Той отбелязва, например, че като част от нашата нова търговска договорка със САЩ ние не само сме приели по-високи мита, но и сме се ангажирали да купуваме американска енергия. В известна степен, разбира се, това ни устройва, тъй като се опитваме да намалим зависимостта си от руски газ. Но, пита Зерка, когато Вашингтон се отнася към нас с такова презрение, наистина ли е добра идея да задълбочаваме зависимостта си от него?
Освен това, продължава той, въпреки че в много европейски столици има разбиране, че Европа трябва да увеличи разходите си за отбрана, малцина от тях всъщност поставят за цел постигането на истинска отбранителна автономия.
Павел Зерка, старши научен сътрудник в ECFR (на английски език):„Изглежда по-скоро така, сякаш европейците казват: „Добре, ще похарчим повече за отбрана само за да умилостивим Доналд Тръмп, така че нещата да останат същите, а не да се променят.“ Искам да подчертая, че това, което предлагам, не е откъсване от Америка. Нека го формулирам като заключение: чувствам, че щом Европа се подготви да бъде по-настъпателна, тогава най-накрая ще можем да възстановим взаимоотношенията с Америка като равни, а не като подчинени.“
europeanspodcast.com – Are we all trapped in a transatlantic Truman Show?
Оригиналния подкаст на английски можете да чуете тук
