Предходната седмица се оказа почивна за народните представители от 51-ото Народно събрание, след като и в трите поредни дни, когато се провеждат редовни пленарни заседания – сряда, четвъртък и петък, кворум в пленарната зала така и не беше събран (в петък например се регистрираха едва 111 народни представители при необходим кворум от минимум 121 от 220 депутати). Министър-председателят Росен Желязков бе на визита в Съединените щати заедно с немалка парламентарна делегация от управляващото мнозинство, което бе използвано от опозицията, която макар и да присъстваше в парламента не се регистрира на заседанията с аргумента, че осигуряването на кворум е роля именно на мнозинството. "Почивката" на депутатите дойде и в светлината на може би най-важната им задача – изготвянето на държавния бюджет за 2026 година.
Политическа буря в чаша вода
В последната седмица бяхме свидетели и на "приятелски огън" – за първи път се чуха отрити критики от страна на Бойко Борисов към съпартиеца му, в момента премиер – Росен Желязков, а също така и към Делян Пеевски, лидер на ДПС-Ново начало. Лидерът на първата парламентарна сила ГЕРБ разкритикува премиера и кабинета му, че не могат да се справят с водната криза, мъчеща стотици хиляди граждани на страната, в отговор на което почти моментално няколко министри бяха пратени в Плевен, който е най-засегнат от проблема. Критикуван беше и Делян Пеевски, който се самоопредели като гарант на кабинета. Продължиха и традиционните нападки между правителството и подкрепящите го партии, от една страна, и от президентската институция, от друга. Румен Радев припомни "потъналите в чували" пари за строежа на Автомагистрала "Хемус" и съзря зависимост от лидера на ДПС-Ново начало Делян Пеевски, а лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов пък контрира с въпрос за парите за договора с "Боташ", подписан по време на управлението на служебните кабинети на държавния глава.
Политическата картина в страната среща силно неодобрение от българските граждани
Социологията показва, че парламентът традиционно остава с най-ниско доверие сред институциите – едва 15% от хората са положителни спрямо работата му. Правителството подкрепят 23%, а до 66% растат противниците на работата му, сочи проучване на агенция "Тренд", проведено в периода 13-20 септември по поръчка на "24 часа". Хората също така са песимисти относно икономическото развитие на държавата, като 38% очакват влошаване през следващата година, когато предстои официално страната ни да влезе в еврозоната.
Каква симптоматика чертае фактът, че официалната управляваща коалиция – ГЕРБ-СДС, БСП и " Има такъв народ", подкрепяни от ДПС-Ново начало, не успяха да осигурят работата на парламента?
"В управляващото мнозинство, макар и било то доста голямо – стигащо до 180 гласа, съдейки по това как избраха конституционен съдия и разни други висши административни длъжности, в него очевидно има центробежни сили. Това, което в момента е проблем за правителството, е преди всичко, че има известно закъснение в съставянето на бюджета за следващата година. И това е поради някои идеи – например на БСП, за фундаментални промени в данъците, включително въвеждането на прогресивно данъчно облагане. Винаги е било така – когато имате едно "политбюро", което не участва непосредствено в управлението, а стои зад кулисите, то винаги може да се очаква вътрешно несъгласие и вътрешна нестабилност", коментира пред Радио България икономистът доц. Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика и бивш депутат от Великото народно събрание от 1990-1991 г.
"Онова, което общ знаменател за всички партии в правителството, е повече контрол, повече държавни предприятия и по-голямо държавно участие в икономиката. А що се отнася до съд и прокуратура, то там нищо не зависи от тях, а напротив – всеки може да стане заложник на някакви действия, да речем, на прокуратурата" – посочва Станчев и допълва, че на местно равнище има някои колизии, които "изсмукват" общински ресурс и не позволяват на партиите в парламента да въведат фискална децентрализация.
Липсата на кворум от миналата седмица е конюнктурно събитие заради "екскурзиите" на множество депутати, смята на свой ред политологът Слави Василев, бивш съветник на президента Румен Радев:
„Коалицията на дадения етап е стабилна. За голямо съжаление на всички, които смятат, че това мнозинство е вредно за България."
Но докога ще трае тази стабилност?
"Очаквам, че след въвеждането на еврото от 1 януари 2026 година политическата картина вече ще бъде различна. Първо, защото вече Бойко Борисов ще си е закачил на ревера неистовото си желание да може да се похвали с "този изключителен успех" България да влезе в еврозоната, въпреки че хората не бяха питани и че има много сигнали, които казват, че разумната позиция в случая беше България да изчака и да остане във валутен борд докато облаците над еврозоната не се разсеят, ако изобщо това се случи. Но политическият елит в страната отдавна е спрял да се съобразява с икономическата реалност или с отношението на гражданите по важни политически и икономически въпроси", добави Василев.
По думите му, правителството няма да изкара пълен мандат, но засега се държи сравнително стабилно, най-вече заради угрозата пред сегашните партии от появата на нов политически проект около настоящия държавен глава. "Кабинетът знае, че ако мнозинството се разпадне и има предсрочни избори преди президентските, т.е. от януари до октомври 2026 година, тогава вероятността да се "роди" такъв политически проект на президента Радев, който да отвори пътя на алтернативата на Борисов и Пеевски е много реална", анализира Слави Василев.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл:
Снимки: БТА, rctrend.bg, Pixabay, БГНЕС
