Навръх Международния ден на музиката специален поздрав към аудиторията на Радио България отправя най-успешната българска композиторка – носителката на "Грами" Пенка Кунева, която повече от четвърт век гради кариера в Лос Анджелис като пише и оркестрира музика за кино, телевизия и видеоигри. Сред кинохитовете, за които е работила са "Карибски пирати", "Матрицата", "Ангели и демони" и "Елизиум", нейни са партитурите на видеоигри, като "Принцът на Персия" и "Трансформърс". Оркестровите ѝ албуми "Жената астронавт" (The Woman Astronaut) и "Прераждането на Ид" (Rebirth of Id) са издадени от Universal Music и получават определения от критиката като "фантастично" (в Billboard) и "спиращо дъха" (във Forbes).
През 2022 г. името ѝ стана известно в целия свят с проекта "Жени воини" (Women Warriors), посветен на прочути жени, борили се за социални, граждански и човешки права. Пенка е автор на седем от частите в албума, отличен с "Грами" за най-добра класическа колекция.
Във всеки разговор Пенка Кунева подчертава своите български корени и идентичност. Когато през 1990 г. заминава за САЩ, тя е на 23, с напълно обособено съзнание като българка, което никога не забравя. Спомените ѝ от София през 70-те и 80-те години на ХХ век са чудесни: концертите на Филхармонията всеки четвъртък, изявите на пианистката Жени Захариева, на квартет "Димов"... Особено ясно си спомня цикъла със симфониите на Малер на Софийската филхармония и Емил Табаков – голямо събитие за България. "Ходехме много на театър, защото театърът също беше достъпен. Цяло лято ходехме на екскурзионни летувания – от хижа на хижа, от които аз много обикнах нашите планини и това за мен е източник на вдъхновение". Когато се установява в Лос Анджелис и започва да работи за Холивуд, Пенка разбира, че именно нейната културна и национална идентичност като българка е това, което ще ѝ помогне да се обособи и да пробие. Америка тя определя като култура на предприемачи, активни и комуникативни хора: "хората се борят, трудно е, много работят, но аз пък дойдох тук с хубава трудова етика, която научих от България – от майка ми и баща ми. Те много се трудеха".
Пътят ѝ в САЩ започва от Северна Каролина и университета "Дюк", след като изпраща своя партитура на конкурс за жени композитори и получава специална награда от изтъкнатата американска авторка Елън Зуилих. Част от наградата е абонамент за списание, което публикува стипендии за композиция и в него Пенка намира единствения университет, в който я приемат, без да се налага да заплаща нищо: "Аз нямах абсолютно никакви пари… и започнах от абсолютната нула, но със стипендия от "Дюк".
Започнала от специализиран конкурс за жени, днес в профила си в една от социалните мрежи Пенка Кунева продължава да представя жени композитори. Защо го прави?
"Холивудският бизнес е сложен. В него най-важният елемент е рискът да бъде минимален. Много е трудно човек да се утвърди, защото наемат само вече утвърдени хора. Първоначалният пробив е много труден в Холивуд, защото бизнесът не желае да се занимава с непознати, недоказани хора. И честно – на жените им е много по-трудно. Има едно мнение в Холивуд, че жените по принцип са второстепенни, че не могат да се справят. Особено с композирането, защото това е професия, в която исторически не е имало жени и няма традиция... Нищо не ми коства да напиша кратка биография с моето представяне. И го направих от сърце. Но наистина е вярно, че на жените в Холивуд им е все още значително по-трудно и нямат достъп до такива възможности, каквито имат установените композитори".
Това ли е причината за двата си най-успешни авторски проекта - "Жената астронавт" и "Жени воини", да избере точно тези теми?
В първия случай идеята ѝ е била точно такава:
"Защото ми направи много странно впечатление, че в професията на астронавтите, която е още по-невъзможна – има 11 процента жени. 11 процента от всички астронавти, летяли в космически кораби, са жени. Стори ми се много странно, защото това е професия, която е много политическа и много трудна. Там трябва да знаеш физика, математика, физически да можеш да издържиш. А в холивудските филми (тези, които са касови, които се издават от студиа) – два процента жени пишат музика! Толкова малко жени имат достъп! Защото фактически в един бизнес въпросът опира до достъп – да те прослушат, да ти дадат шанс... Беше доста шокираща статистика и реших, че това ще е темата на този албум: за това, че 11 процента жени са летяли в космоса, а пък два процента жени пишат музика за филми. А другият проект беше на диригентката Ейми Андерсън. Тя го направи, тя го измисли и за мен беше голяма чест, че ме включи – това беше Women Warriors, който получи "Грами".
Пенка Кунева многократно е казвала, че пътят ѝ в Холивуд е бил много труден, без да споделя подробности. Признава, че винаги е била идеалист. Как е оцеляла в американския шоубизнес – поприще, което можем да сравним с водоем, пълен с акули, пирани и всякакви други хищници?
"Най-напред моето образование от България и това, че имах оркестрова подготовка, ми дадоха възможността веднага да предложа много хубаво качество. Започнах с оркестрация. Хората оцениха моята музикалност и култура. Оркестровата музика не е нещо, което се научава от някаква книжка за два часа, майсторството се гради с години. Сега съм много благодарна на това, че кариерата ми е дуалистична. Има го и композиторския аспект, обаче съм била оркестратор на най-големите композитори, които аз много уважавам, защото това ме изгради също и като творец. Това, че имах достъп до тяхната музика, ми помогна да стана по-добър композитор. Но българското образование и подготовка бяха това, което ми помогна в началото. Второ – винаги съм била много трудолюбива и съсредоточена в ученето. Нищо друго не ме е отвличало, аз съм си била… английската дума е oblivious. Oblivious означава да не обръщаш внимание на нищо, което е извън кръга на твоите интереси. Не са ме интересували клюки... Просто съм мислила: музиката и кариерата! Пираните абсолютно са там. Изразява се най-вече в това, че Холивуд е бизнес, базиран на експлоатация. Всеки иска да ти плати колкото може по-малко, да те използва безплатно. Много неща съм правила безплатно – със смисъл и без смисъл, за които сега малко съжалявам, защото това е загуба на време. Но тази моя фокусираност върху музиката и изграждането като творец ми е помогнала да не се подхлъзвам по пътища, които могат да доведат до негативни неща".
В разговор, посветен на музиката, трябва да присъства важният въпрос за авторския стил. Преди около десетилетие в интервю за Радио България Пенка Кунева каза, че като студентка тя и колегите ѝ са били увлечени по така наречения "постмодернизъм". В тази връзка ѝ припомням идеите на известния руско-германски поет, преводач, композитор и културолог Валерий Брайнин-Пасек. Според него постмодернизмът се отличава с: конформизъм, липса на патос, делова употреба на предишното, недекларирана демократичност, търговски успех, антиутопичност и вярването, че всичко може да се нарича "изкуство". Характерно ли е изброеното точно за съвременната популярна музика и шоубизнеса? Налага ли ѝ се да споделя тези ценности и да ги направи част от твоя стил, за да е успешна?
"Това е фантастичен въпрос!" – възкликва Кунева и заявява, че за един творец е много важно да има дълбоки ценности и да ги отстоява. "Аз съм израснала с класическата музика. Моите най-дълбоки ценности като човек на изкуството са: творчество, креативност, идеи, емоционалност. Музиката трябва да бъде емоционална - на това уча моите студенти, специализанти по филмова музика. Музиката трябва да завладее душата на слушателя. От тези ценности аз никога не съм се отделяла… за мен музиката трябва да бъде като Бетовен, като Брамс – толкова емоционална. Нищо, което е пошло, никога не ме е привличало. И не казвам думата "пошло", казвам " корпоративна музика", което точно се вписва в споменатите определения. Моята ценностна система се различава от това. Аз съм искала майсторски направена музика – значи да не е простовата. И много дълбоко да докосва душата на човека. Това означава хубава мелодия, хубава хармония, силна оркестрация, ясна форма – фактически ценностите на класическата музика. За вкуса на слушателите – да, във филмовата музика това е важно. Трябва да се представи нещо, което ще е смилаемо, което няма да отчужди публиката. И това означава тонална музика. Винаги съм писала тонална музика. Част от моето бягство беше бягството от модернизма, защото исках да си пиша тоналната музика. Но това, което ми помогнало, е моята ценностна система – за това кое е хубава музика и кое е пошла. Искам да пиша хубава музика – артистична, майсторска, завладяваща".
Днес уважаван ментор и педагог, Кунева изброява трима композитори, изиграли най-голяма роля в живота ѝ като творец. Стив Джаблонски ѝ отваря вратата към музиката за видеоигри, като я назначава да работи за него като композитор. Другите двама, чиято музика за нея е "абсолютно гениална и майсторска", са Нейтън Бар ,който работи за телевизията, и Нийл Екри, който композира за игри и телевизия.
"Тяхната музика се вписва в моята ценностна система! Много майсторска, много завладяваща, много уникална, индивидуална музика, авторска, не пошла, некомерсиална, тоест не е "корпоративна", както аз наричам пошлата музика. Наистина съм имала модели да следвам: стилистично и по отношение на звуков усет, и оркестрации, и експериментални идеи, но най-вече тази дълбока музикалност и емоционалност, които са ми повлияли. Така че тези тримата: Джаблонски, Нийл Екри и Нейтън Бар, считам за най-големите пътеводни звезди като творец".
Най-важното, което ѝ предстои като проект, е инициативата Bulgarian Classical Concerts – Los Angeles, вече известна у нас. В основата ѝ са Пенка Кунева и цигуларката Благомира Липари: "Много е важно да се популяризира нашата култура. Десетилетия сме живели под похлупак, не ни познават. Да си кажем честно – в Америка като кажеш "България", освен ако човекът не е идвал в България по някаква причина, лесно объркват с Боливия, буквално… Отделно – Hungary, да, понякога ни объркват и с Унгария… В масата си хората са все още доста неосведомени и ние го чувстваме като един зов, като морална отговорност.
Ще комбинираме български шедьоври със западни – да не са само български, защото тогава идеята бързо ще се изчерпи. Но да се показват тези произведения във взаимовръзка, да се представят стилистичните тенденции. Имаме толкова хубави и важни истории, които можем да разкажем на тези концерти и това ще утвърждава културната идентичност на България в съзнанието на хората, които посетят нашите събития".
За своята колежка и съмишленичка Благомира Липари Кунева възкликва: "Ами тя е гениална цигуларка, свири разкошно!". После уточнява, че работата по проекта е много, но тя "обожава да се занимава с концерти" и всичко, което е научила за 35 години кариера, ще внедри в новата инициатива.
Кое е първото което изниква в ума ѝ, когато каже "България"?
"Спомените, природата, и хората. Много е важна България за мен. Аз непрекъснато си мисля за България. Много е важно това самоусещане като българка да живее в мен, да е силно".
Затова Пенка се връща в родината всяка година. Мечтае ли?
"Вече съм в такъв етап на живота си, когато започвам да мисля всеки ден - какво е смислено, какво ще остане, какво ще има резонанс? Това е моят майсторски клас, в който предавам на специализанти по филмова музика. Уникален е, защото преподавам неща, които никъде не могат да се научат. Никой не ги е писал в книгите. Това е така нареченият legacy project. Legacy (наследство, завещание - бел.ред.) – нещо, което остава, което е значимо и важно за моята общност. И филмите, които пиша. Това също е legacy. И семейството… Мечтата ми е оттук нататък животът ми да е спокоен, с по-малко стрес. Защото досега стресът е бил доста много. Мечтая да създам нещо, което остава за младите хора, за поколението. И спокойствие – това ми е мечтата. Досега е била невъзможна. Сега ще я направим възможна".
На финала най-успешната българска композиторка заявява, че за нея е голяма чест да гостува на Радио България и пожелава на аудиторията ни "най-вече здраве и щастие – винаги".
Вижте също:
Снимки: личен архив на Пенка Кунева, bmi.com, Facebook/ Penka D Kouneva
