Годишната потребителска инфлация в еврозоната през септември се ускори очаквано до 2,2% от 2,0% месец по-рано, показват предварителните данни на европейската статистическа агенция Евростат.
Известното нарастване на инфлация над целевото ниво на ЕЦБ от 2% е в подкрепа на очакванията за запазване на този етап на лихвите без промяна.
Индексът на потребителски цени (CPI) се повиши през септември с 0,1% спрямо август, когато също нарасна с 0,1 на сто.
Графика на инфлацията в еврозоната на годишна база (в %)
Ускоряването на инфлацията е в резултат на растеж на цените в сферата на услугите на годишна база с 3,2% спрямо 3,1% през август и на доста по-умереното понижение на енергийните цени през септември с 0,4% след техен спад с 2% месец по-рано.
В същото време ценовият растеж при храните, алкохола и тютюневите изделия се забави до 3,0% от 3,2% през август, докато цените на неенергийните индустриални стоки се повишиха с 0,8% за втори пореден месец.
Основната инфлация, изключвайки цени на храни и енергия, остана за пети пореден месец на нивото от 2,3% - най-ниската годишна инфлация от януари 2022 г. насам, но спрямо август нараства с 0,1 на сто.
Най-висока инфлация през септември на годишна база беше отчетена в Естония (5,2%), следвана от Хърватия (4,6%) и Словакия (също 4,6%), Латвия (4,1%) и Австрия (3,9%), докато най-ниска беше инфлацията в Кипър (0,0%) и Франция (1,1%).
Въпреки че ЕЦБ прекара последните четири години в борба с прекомерната инфлация, това нейно покачване през септември е малко вероятно да породи твърде много опасения сред централните банкери, тъй като по-широките икономически тенденции показват, че това е временно повишение и инфлация скоро би могла да се върне обратно към, а дори и под целевото ниво от 2 на сто.
Вчера президентът на ЕЦБ Кристин Лагард посочи, че "рисковете за инфлацията изглеждат доста ограничени и в двете посоки".
"С лихвените проценти сега на 2%, ние сме в добра позиция да реагираме, ако рисковете за инфлацията се променят или ако се появят нови шокове, които застрашават нашата цел", добави тя.
Въпреки това някои членове на ЕЦБ вероятно ще използват данните от септември като аргумент срещу по-нататъшното облекчаване (понижаване) на лихвените проценти и банката е почти сигурно, че ще запази лихвените ставки непроменени за третото поредно заседание на 30 октомври.
Участниците на финансовите пазари оценяват само на 10% вероятността за ново намаление на лихвените проценти по-късно тази година и виждат вероятност от едва 30% за понижение на евролихвите до средата на 2026 г.
Ще е нужно време, за да се изясни инфлационната картина, което предполага, че ЕЦБ ще изчака, преди да промени отново лихвените проценти, след като ги намали с общо 200 базисни пункта (с 2%) от средата на 2024 г. до юни 2025 г.
