Кой е Джордж Сорос и на какъв тип политици пречи дейността му, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Валентин Вълканов, преподавател по социология в НБУ.
Кой е Сорос
"Джордж Сорос, чисто формално, е един от най-успешните финансисти в историята на модерния капитализъм. От там нататък неговата филантропска дейност е именно нещо, което влезе в публичността и се превърна години след това в цял пропаганден наратив. Той, както знаем, е човек, който се занимава с филантропска дейност в полза на либералната държава, на свободната държава, на свободния капитал, на свободното говорене. Тези модерни репери на света, които всъщност го развиват.
Неговата филантропска дейност е свързана с подкрепа на различни фондации в много различни части на света, включително в България, в много по-малка степен, отколкото се тръби от някои говорители. От там нататък соросоид, като такъв, производното от Сорос, се превърна в нарицателно за определени представители на българското общество, по-конкретно либералните демократи или либералите."
Общото между свободна държава, свободен пазар и магазини за хората
"Общото е в бруталното популистско говорене, което господин Пеевски употребява и сам между другото въведе преди много години през медиите, които тогава директно притежаваше или по-късно контролираше. А какво означава свободен пазар – това означава да не прави магазини за хората с държавни пари. Това е един много хубав популистски метод, който хора като Пеевски употребяват, за да печелят избирателите в определени региони на България.
Тези региони на България обикновено са по-бедни, с население, което е в много по-голяма степен заплашено от риск от социална изолация, социално изпадане по някакъв начин. Това са хора с по-ниско образование, много по-често представители на малцинствата. Това е население, което е податливо на такъв тип подаване на моркова от страна на определени политици и с много по-голяма готовност ще гласуват за такъв тип политик. Абсолютно доброволно, ако този наратив успее да ги спечели или асфалтирането на една кална пътека в едно село обогати техния живот и го направи по-лесен, вече няма нужда да бъдат купувани гласове от когото и да било."
Защо Сорос пречи един толкова силен човек като господин Пеевски, който знае как да направи една държава с главно "Д", асфалтира улиците, да прави магазини
"Сорос най-вероятно не му пречи директно, но пък един от начините да атакува своите политически противници е именно като ги посочи с пръст и ги дамгоса като врагове на нацията, на народа, на хората, както той обича да казва. Това е фигурата на популизма, която той употребява много силно и която самият той въвеждаше в България при 12-13 години, наративите на руската антилиберална, антидемократична пропаганда, те трябва да бъдат противопоставени на някой, за да могат да бъдат консолидирани по-лесно. Със страх се контролира много по-ефикасно. Той е човек, който много добре го знае. Има няколко неща, в които той е изключително добър, и едно от тях е да внушава, че тук има враг. Има някой, който иска да ви открадне нещо. Има някой, който иска да ви разруши традиционните ценности. Има някой, който иска да ви вкара джендър пропаганда, каквото и да означава това. Тук създаването на враг е фундаменталното. Създаването на черно-бял свят. Ние сме добрите, те – соросоидите – са лошите, защото са платени, чужди агенти и искат да ни затрият като нация. Делян Пеевски казва, аз ще оправя тук нещата и ще ви пазя от тези. Много важен похват е това."
Популизмът
"Борисов ни пазеше от комунистите, сигурно и сега ни пази, нищо, че управлява с тях. Популизмът не е ляв или десен. Той е просто популизъм. При Делян Пеевски нещата са много по-остри, много по-брутални. Той е такъв тип популист, който не просто приказва някакви неща, а и действа изключително брутално през определени институции.
Похватът на тези популисти и пропагандата им е, както казва проф. Милена Якимова – да ухажват и да правят комплименти. Тоест – изгражда се фигурата на този, който трябва да бъде ухажван, срещу фигурата, която трябва да бъде ударена – малка група лоши и голямата група добри хора."
Защо само соросоидите и демократичната опозиция са лоши
"Елементарно е, но това не му пречи да бъде ефикасно. Даже му помага да бъде ефикасно, защото помага на този разказ да покълне и да бъде толкова устойчив, толкова години. Соросоидите и демократичната опозиция са лоши, защото действията им биха попречили на беззаконието, краденето и на отвличането на институциите в България – нещо, което Делян Пеевски със сигурност се опитва да направи, обяснявайки ни как ще прави държава.
Ние живеем в 2025 година в ЕС и няма как един човек да прави държава, защото това е процес, който изисква повече хора. В този смисъл Пеевски изповядва един стил на управление, който противоречи на демокрацията. Не говорим за либерализъм или за консерватизъм, но той противоречи на демокрацията. Тоест, това е авторитарен стил на управление. Влизането на България в съюзи, в които все пак водещи принципи са ценностите и принципите на демократичното управление, това потенциално би направило задачата на хора като Пеевски много по-трудна. От тук и защо соросоидите са лоши – защото те му пречат, заедно със законността, доколкото тя се спазва, също пречи на такъв стил управление."
Държава на два стола
"Случаят Коцев ни нарежда сред тези държави, които седят на два стола, защото западният стол е основан на принципите на равенство пред закона. Един депутат от ГЕРБ преди дни директно каза – "Благомир Коцев не ме послуша да подаде оставка, и затова е в ареста". Това е констатация, че столът, на който стои този господин, не е точно западният, надявам се да е само той в неговата партия, макар че съмненията са ми доста дълбоки, че не е само той. Защото какво означава "не ме послуша да освободи мястото и затова е в ареста"? Това е рекет и престъпление. Това е беззаконие. Коцев е квинтесенция на това избирателно правосъдие, което се прилага у нас. А когато правосъдието е избирателно, то липсва на практика и е податливо на всякакви форми на манипулации. Тоест – когато такова правосъдие се случва по един начин, тези ще са соросоиди, когато се случва по друг начин – няма да са соросоиди. Дотам е докаран дискурсът.
Само прокурорите не са соросоиди засега. Между другото, видяхме в случая "Хемусгейт", че има и соросоиди прокурори, което още не е изказано директно, но чакаме."
Разликата между Пеевски и Борисов
"Разликата е само на риторическо ниво, в стила на говорене на двамата. Борисов е класически харизматик. Той рядко прави толкова брутални изказвания като Певвски.
Изказванията му стават брутални само когато става ясно, че властта му вече не е толкова силна, не е толкова еднолична, не е толкова мощна и захватът му върху институциите, върху държавата не е толкова силен. На отсрещната страна имаме един друг говорител, който е много по-брутален."
Това общество никога не би излязло да защитава свободата си
"Защото не вижда връзка между тази висша ценност и бита си. Съвременният глобализиран свят е свят на несигурност и когато ние трябва да се справим с тази несигурност, имаме склонността да се фиксираме върху непосредствената си битност. Чисто материална битност, ако щете. Да се осигурим материално, за да знаем, че ще живеем тук, ще правим това, ще имаме три телевизора и т.н. Чувството на несигурност е изключително подло нещо, защото сваля някои рационални защити от човека и го прави податлив на нерационални емоции, разкази и решения, защото човек, когато действа, това означава, че е взел решение. Ако е взел решение, това означава, че е взел решение върху някаква информация, която може да бъде фалшива. В епохата на постистина, в която живеем, информацията вече не е ценност. Данните вече не са ценност. Ценност е да имаме отговор. Той може да бъде всякакъв.
За нас вече не е важно това, което ще кажем, да бъде истина, а е важно да има какво да кажем. И хора като Пеевски правят такива неща. Те казват "соросоиди“, "пудели“, "кафета“, "скутове“. Цялата тая отвратителна риторика е ефективна именно за това, защото дава репери, през които хората, които са в съвсем реална несигурност в живота си, могат да я използват."
Снимка – Николета Атанасова, БНР
