4
Чуй новината: "Откакто се помня, винаги съм искала да бъда лекар. Не съм имала нито грам съмнение, сподели д-р Кристияна Панайотова, млад коремен хирург от болница "Бургасмед", в рубриката на БНР "Вдъхновяващи хора в не вдъхновено време".
Младият коремен хирург разказа за пътя си в медицината, за трудностите, пред които са изправени младите лекари, и за смисъла да останеш и работиш в България. Тя беше част от от здравния форум на фондация "Медии, общество, семейство, традиции".
Превенцията на социално значими заболявания е на фокус за фондация МОСТ
"Когато пациентът каже "Благодаря" - няма по-голяма награда", сподели тя.
От детската мечта до операционната зала
Още от ранна възраст д-р Кристияна Панайотова избира медицината за своя път. Завършва Природо-математическата гимназия "Акад. Иван Ценов" във Враца, след което изучава хуманна медицина в Тракийския университет в Стара Загора.
"Не съм минавала през период, в който да искам да бъда нещо друго. Просто знаех, че това е моето призвание."
По време на пандемията от Covid-19, когато студентските практики са ограничени, тя започва работа в акушеро-ги екологичното отделение в Казанлък, където за две години присъства на над 200 раждания.
"Няма по-силна емоция от това да се роди здраво бебе. Всеки път е различно, всеки път е истинско чудо."
Хирургията - океан от предизвикателства
Днес д-р Панайотова специализира коремна хирургия и е част от млад екип, ръководен от доц. д-р Петко Димов.
"Хирургията е по-предизвикателна, по-голям океан. Обичам адреналина и контакта с хората. Това е специалност, в която резултатът се вижда - и това те държи жив. В отделението в Бургас се извършват основно лапароскопски операции - съвременен минимално инвазивен метод. Около 80% от операциите правим лапароскопски - включително на дебело черво, жлъчен мехур и стомах. Това е бъдещето на хирургията."
Макар специалността традиционно да е доминирана от мъже, младата лекарка не смята, че това е пречка:
"Не мисля, че жените отстъпваме по нещо. Напротив - хирургията се феминизира. С навлизането на роботизираната медицина предимството вече не е физическата сила, а прецизността и постоянството".
За трудния път на младите лекари в България
"Темата за специализациите и заплащането на младите медици е болезнена. Заплащането е ниско, дори унизително. Нормално ли е една касиерка в хипермаркет да получава повече от млад лекар, който работи по 12-часови дежурства и спасява животи?, пита тя.
"За да остана в България"... Младите медици отново на протест
"Първото нещо е човек да знае какво иска да прави, докъде иска да стигне, когато си поставиш целите и имаш амбициите да ги постигнеш, не би трябвало да има нещо, което да те спре. И от тук тръгват проблемите - точно тези хора, които знаят кои са и какво искат да постигнат, когато отидат в някое лечебно заведение и им кажат - нямаме свободно място, или яви се на изпит, а на изпита се вижда, че има подготвено място за някой друг... или отива да специализира и не го допускат, ако е хирургична или инвазивна специалността до операционната зала, тогава какво? И не - не съм против това да има изпит, но съм реалист какво се случва на практика, каза още д-р Панайотова.Проблемът започва от липсата на равен достъп до възможности
"Когато мястото за специализация вече е "запазено", независимо колко си подготвен, губиш мотивация. Така хората избират да заминат в чужбина. Другата пречка са неясните условия в договорите и обещанията за високи заплати, които често се оказват илюзия. Обявяват пет хиляди лева, но после се оказва, че има договор за работа за определен период от време, удръжки, извънредни часове работа и задължителни курсове за твоя сметка. В крайна сметка сумата се стопява."
По думите й Министерството на здравеопазването не полага усилия, за да се разреши проблема.
"Защото за жалост, живеем в едно много алчно общество и никой не иска да даде от своя хляб на някой друг. Трябва да се обединим, за да се променим. Докато продължават да ни карат да доброволстваме, докато не започнем да отказваме, и не остане кой да им работи на доброволни начала, тогава ще се променят нещата по един или друг начин...Това се случва със специализантите, не им се казва до кога ще доброволстват и в какъв срок ще ги вземат на специализация, а може и изобщо да не стане - ето това ги унизява, принизява, обижда - и после какво се очаква от този млад лекар?
Въпреки трудностите решението не е в индивидуалното оцеляване, а в солидарността между младите лекари. Когато се обединим, ще бъдем силни. Докато всеки се спасява поотделно, системата няма да се промени."
Вдъхновението да останеш и да лекуваш
Въпреки че има възможности за развитие извън страната, д-р Панайотова избира засега да остане в България и успява да специализира успешно:
"Имам щастието да работя в млад екип с началник, който е непримирим и иска да се развива. Но това е рядкост, когато го има обаче - нещата се получават. Моят началник иска да предаде това, което може, защото като цяло, по-възрастните лекари се страхуват от нас специализантите. Мен ме задържа тук желанието на колегите ми в отделението да предадат своите знания".
"Медицината е човещина"
За нея най-голямата награда е признанието на пациентите:
"Когато след тежка операция човек се обърне и ти каже "Благодаря", няма по-голяма радост. Тогава знам, че съм направила всичко възможно."
На финала на разговора д-р Панайотова споделя своята философия за професията:
"Медицината е човещина. Когато има човек, който иска да предаде знанията си, и срещу него стои млад лекар, който иска да се учи, тогава хоризонтът е безкраен".
Тя мечтае българските болници да станат места, в които младите лекари могат да се развиват без страх, с подкрепа и с вяра в това, което правят".
Още в интервюто на Гергана Хрисчева с Кристияна Панайотова в рубриката на БНР "Вдъхновяващи хора в не вдъхновено време".
