Въпросите за оцеляването на втория кабинет на Льокорню и приемането на бюджета днес станаха повече, след като днес Висшият съвет по публичните финанси предупреди, че плановете на френското правителство за бюджета на страната за 2026 г. се основават на оптимистични икономически предположения, а мерките за икономии може да се окажат недостатъчни или дори да не бъдат изпълнени. Висшият съвет по публичните финанси (Haut Conseil des Finances Publiques – HCFP) прави оценка на макроикономическите прогнози и на очакваните държавни приходи и разходи, представени от правителството, предава Ройтерс.
Премиерът Себастиен Льокорню, който бе преизбран на поста в петък, бърза да представи законопроекта за бюджета за догодина пред Националното събрание (долната камара на френския парламент), преди да изтекат конституционните срокове за разглеждане на законодателството.
Конституцията на Франция предвижда парламентът да има на разположение 70 дни за разглеждане и приемане на бюджета преди 31 декември.
Бюджетът, разгледан от Висшия съвет по публичните финанси, има за цел да намали дефицита в диапазона 4,7-5% от брутния вътрешен продукт (БВП) – леко подобрение спрямо 5,4% за тази година.
Планът на правителството включва икономии в размер на 30 милиарда евро (34,7 милиарда долара), включително намаляване на данъчните облекчения за компании, по-строги правила за социалните вноски и нови налози, като например данък върху малките пратки и изключителен допълнителен данък върху застрахователите, предоставящи допълнително здравно осигуряване, съобщава регулаторът.
Бюджетните планове на правителството предвиждат затягане на данъците за холдинговите компании, използвани от богатите хора за намаляване на задълженията им, но не и въвеждането на ставка от 2% върху личното богатство на хората, притежаващи над 100 милиона евро, което бе поискано от социалистическата партия.
Френското правителство представи днес основните икономически прогнози, заложени в проектобюджета за 2026 г., които предвиждат икономически растеж от 1% през следващата година, леко понижен спрямо по-ранна прогноза през април от 1,2 на сто.
Инфлацията за следващата година се очаква да бъде 1,3%, също ревизирана леко надолу спрямо очакваните през април 1,4%. Бюджетният дефицит от 4,7% от БВП, което представлява подобрение спрямо 5,4% през 2025 г., е преразгледан леко нагоре спрямо априлските прогнози (4,6%).
Правителството очаква държавния дълг да бъде в размер на 117,9% от БВП, след като през април залагаше на 117,6%. Стойността е отражение на устойчиво високо равнище на задлъжнялост, отбелязва Ройтерс.
Правителството планира умерено възстановяване на икономиката и известна фискална консолидация, но прогнозите остават предпазливи, а нивата на дълг – високи.