Църковен календар - 28 октомври 2025 г.

На 28 октомври Църквата възпоменава светата мъченица Параскева, светите  мъченици Терентий, Неонила и чедата им, преподобни Стефан Саваит, свети  Димитрий, митрополит Ростовски и канонизираната наскоро преподобна Теофана (царица Теодора Българска).

Св. великомъченица Параскева била родом от Икония, Мала Азия и след смъртта на благочестивите ѝ родители пожелала да си остане девица и работила за разпространение на християнската вяра сред езичниците.

За вярата Христова била хвърлена в тъмница, в огън, но излязла невредима. Накрая била посечена с меч, по време на император Диоклециан в 303 година.

Преподобни Стефан Саваит бил подвижник в Палестина, през IX век, в обителта на свети Сава. Съставил е канони, сред които Обрезание Господне, на преп. Кириак Отшелник и др. Той описва пространно и историята на преподобните отци в обителта на св. Сава, избити от сарацините. С много трудове и подвижнически живот достига до такава святост и богоугоден живот, че общува с животните подобно на Адам в рая преди грехопадението.

Починал в Господа в 840 г.

Св. Дмитрий Ростовски е роден в 1651 г. и едва на 17 години приема монашество. Бил изключително талантлив и умствено надарен, получил добро образование и владеел няколко езика.

През 1701 г. е хиротонисан за епископ, а в 1702 г. е избран за митрополит на Ростов Велики, където основал първата в Русия духовна семинария с преподаване на гръцки и латински езици. Като митрополит се грижел неуморно за многобройното си паство. Неговите мъдри и красноречиви проповеди привличали множество слушатели. Починал в 1709 г. 

Канонизиран е от Руската Православна църква през 1757 г. 

Св. Дмитрий е автор на множество вдъхновени богословски съчинения, главен труд на живота му е сборникът "Жития на светиите" (или "Четѝ-минеи"), върху който той работил 20 години и заслужил голямото признание както на Руската, така и на другите православни църкви, които и до днес използват неговия труд. 

Частица от неговите мощи, вградени в икона, се намират и в град Варна. 

Днес възпоменаваме и св. преподобна Теофана. През 2022 г. Румънската православна църква канонизира света преподобна Теофана в румънската столица Букурещ. По покана на Румънската патриаршия в канонизацията участват и Русенският митрополит Наум и тогавашният Видински митрополит Даниил, днес Български патриарх.

Царица Теодора (Теофана) е първата съпруга на цар Йоан Александър, за която той се жени още докато е деспот в Ловеч през 1323 г. Тя е била дъщеря на влашкия воевода Иванко Първи Басараб, а рожденото ѝ име е било Брайда. 

Когато Йоан Александър става български цар през 1331 г., Теодора се премества в столицата Търново и управлява заедно с него близо петнадесет години. Там продължава да насърчава и подкрепя развитието на книжнината. В "Похвала на цар Йоан Александър", съдържаща се в Софийския псалтир (Софийски песнивец, 1337 г.), Теодора е определена като "благочестива жена".

От брака си с българския цар Теодора има четири деца – Михаил Асен, Йоан Срацимир, Йоан Асен Четвърти и Василиса.

Царицата става ктитор на много църкви и манастири, сред които е и Басарбовският скален манастир край Русе. Заради ревността и благоговението ѝ по Бога и светиите била наречена благоверната и благочестива царица Теодора. Прогонена от столицата заради втория брак на Йоан Александър с еврейка, приела християнството, Теодора се замонашва и приема името Теофана. Изцяло отдадена на Бога, тя търсела съвет и благословение от исихастите – ученици на св. Григорий Синайски, сред които най-известен бил св. Теодосий Търновски.

През 1356 се оттегля при сина си Йоан Срацимир, на когото Йоан Александър поверява Видинското царство.

Според едно от преданията, тя се упокоила в Господ в напреднала възраст, убита от османците, когато нападали Видин през 1396 г. Страдал за нея целият народ, на който служила с отдаденост, като истинска майка и проповедничка на Божията любов и милост.

Била опята и погребана с голяма почит в Алботинския скален манастир.

Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".

Снимки: БТА, Храм ''Свети Архангел Михаил" - гр. Хасково, pravoslavieto.com