”Макар и да не беше перфектна, тя успя да спечели”

Децата със специални образователни потребности (СОП) и техните родители често изпитват затруднения с вписването си във външната среда - дали ще става дума за образование, за спорт, или за някакви други дейности, децата понякога се държат смущаващо за околните, които пък не винаги проявяват разбиране, често и не знаят как да реагират. А всяко дете - със СОП или "в норма", има заложби, които може да развие, стига да срещне подходящо обкръжение, правилен подход и достатъчно търпение.

В края на миналата седмица в София за поредна година имаше специално състезание по катерене, в което сред 120 участващи деца, 35 бяха със СОП. Домакин на надпреварата "Към върха заедно" беше зала "Моментум", а целта - всички деца да получат шанс и да изявят своите възможности на стената за катерене. Независимо от неравния старт в живота.

"За Ади участието в това състезание беше сбъдната мечта. Вълнението и притеснението от многото хора бяха големи, но мотивацията ѝ да се изправи пред предизвикателството беше още по-силна. В катеренето тя наистина намери смисъл и откри това, което ѝ носи истинско щастие. Макар и да не беше перфектна, тя успя да спечели, а това я мотивира още повече да продължи. Беше ценен опит, че когато вярваш в себе си, можеш да постигнеш всичко", казва Наталия Каназирова, чиято дъщеря Аделина Смилкова спечели златен медал в едната възрастова група за деца със СОП.

В друга възрастова група срещу притесненията си се изправи Евтим Евтимов - дете със СОП, което постигна по-добри резултати от децата в норма. "И ако се състезаваше с тях, щеше пак да заеме първото място", казва Виолета Евтимова, треньор по катерене и един от организаторите на състезанието (фамилиите са съвпадение - бел.ред.). Майката на златния медалист също разказва с вълнение:

"Много сме щастливи от това, което Евтим постигна. Този резултат е плод на усилията, които детето ни полага всекидневно. Голям принос има и треньорът му от клуб "Висоти" Вили Евтимова, която с безкрайно търпение и професионализъм води Евтим към тези успехи. Тя го мотивира и подкрепя да дава най-доброто от себе си. Участието му в такива състезания го възпитава в дисциплина, отговорност и отдаденост“, казва Нели Евтимова.

Александра Каймакчиева е сред участниците. Има сериозен проблем със зрението, което почти липсва. Катери се отскоро, но вече кара треньора си - Йоан Боянов, да се гордее:

“Тя показа истинска борба! Дете, което вижда едва 10%, не може да види дори къде е стъпката, и се бори рамо до рамо с деца в норма. Катери се от едва 3 месеца, а стигна до третото място и бронзовия медал. Неописуемо чувство беше да видиш сълзите от щастие, когато цялата зала викаше - в момента, в който тя хващаше всяка следваща хватка... Като неин треньор, съм благодарен на организаторите, че дават възможност на тези деца да са сред всички други, заедно към върха".

"Божидар видимо преборва притеснението, подобрява самочувствието си, наблюдава, учи се и изгражда цялостни умения, не само спортни. Цял ден си ходи с медала, вижда се, че е радостен. Доказал се е. Много важно за самочувствието е околните да не те подценяват, да вярват в теб", казва Милен Илиев, баща на Божидар Илиев - сребърен медалист.

Тези моменти са много важни за развитието на личността, допълва го Кристиан Будев, баща на Ян Будев - също сребърен медалист в своята възрастова група:

“За родителите на деца със СОП възможността да видят как децата им общуват и работят в екип с деца в норма е от голямо значение. Виждаш как детето ти не само прави социални контакти, но е прието и подкрепяно, в колектив от деца в норма, които го уважават и дори oкуражават да преодолее предизвикателството, обединени от идеята, че са заедно, което рядко се случва на площадката пред блока".

"Лора беше толкова доволна и щастлива! Прие всичко с усмивка, почувства се спокойна и приета - това за нас значи невероятно много. Прибра се с много хубави емоции и желание пак да участва", споделя Диди Пеева, майка на Лора Октьор.

Друга майка също използва думата "спокойствие", що се отнася до състезанието. Нищо, че нейната дъщеря - Лъчезара, тренира едва от няколко месеца и това е първото състезание в живота ѝ.

"Когато човек е искрен с децата, когато прави нещата с желание, душа, любов и търпение, се виждат онези очи - пълни с искри", казва Зорница Атанасова.

А подготовката за подобно състезание отнема месеци - всичко трябва да е навреме измислено, подготвено, за да няма излишен стрес на старта. Тази година в организацията е имало 24 съмишленици. Една от тях е Моника Терзиева, от "Climb Academy":

"Деца в норма и деца със СОП се подкрепяха взаимно и се забавляваха истински. Това осмисля всички усилия и предизвикателства, през които минахме при подготовката на събитието".

Цвети Паунова пък отбелязва, че вижда напредъка на деца, които са участвали и в минали издания на състезанието, придобили са нови умения и се състезават с още повече хъс.