8
Трябва ли да има час по здравно образование сред учениците? - част първа в този епизод на подкаста на БНР "В центъра на системата"
Слушайте епизода тук:
Гости по темата са:
🔹 Цветелина Нешкова - Председател на Българската платформа за международно развитие
🔹 Доц. Михаил Околийски - експерт в Националния център по обществено здраве и анализи към Министерството на здравеопазването и представител на Световната здравна организация (СЗО) в България 2014-2023.
🔹 Стефан Стоянов от "Лекари на света"
🔹 Д-р Радосвета Стаменкова - Изпълнителен директор на Българска асоциация по семейно планиране
От разговора ще научите:
🔹 Здравното образование като отделен предмет
🔹 Ролята на преподавателите
🔹 Ниски нива на здравна култура
🔹 Значението на критичното мислене, като способност учениците разпознават рисковете и да се вземат здравословни решени
🔹 Необходимост от психологическа подкрепа
🔹 Важността на глобалното образование и на интеграцията на здравното образование
🔹 Липсата на политическа воля за внедряване на здравното образование, както и недостатъчното разбиране на ползите от него сред властимащите
Здравното образование в българските училища е тема, която предизвиква много дебати и затруднения.
Все още не се е стигнало до съгласие за конкретния начин, по който да бъде въведено, въпреки многобройните призиви от специалисти и организации. На тазгодишната Национална конференция за глобално образование и здравеобразование, експерти, преподаватели и представители на различни образователни и здравни институции обсъдиха необходимостта от здравна грамотност и критично мислене сред учениците.
Приключи 12-та Национална Конференция по глобално образование под надслов "Образование за здраве"
Проблемът: Липсата на системно здравно образование в училищата
Доц. Михайл Околийски, специалист в сферата на здравето и образованието, посочи основния проблем:
"Здравното образование все още не е въведено в училищата, защото тези, които могат да вземат решение, не осъзнават ползите от него за децата и за обществото като цяло.
Според него, такова образование не само че подобрява здравето на подрастващите, но и формира по-здраво и успешно общество:
"По този начин се формира едно много по-зряло, здраво и успяло общество. Министърът на образованието по-рано обеща въвеждането на здравното образование, но, както показва практиката, процесът напредва много бавно.
В момента здравното образование се пропагандира като част от биологията, но това е недостатъчно. Трябва да се въведе като отделен предмет, за да се осигури ефективно преподаване на тези важни теми“, отбеляза още доц. Околийски.
Какви трябва да бъдат преподавателите по здравно образование?
Един от основните въпроси беше кой ще преподава здравното образование.
"Важно е не само здравното образование, но и здравната грамотност сред учениците, за да могат да се предпазват от различни заболявания. Според мен това трябва да бъде системен процес, да бъде добре организирано, защото и в момента имаме много и разнообразни фрагментирани практики в различни модели и сред различни общности, но ако това бъде обособено като един предмет, съответно със обучени преподаватели, защото и това е много важно - кой ще го преподава този предмет, само тогава ще има смисъл от това въвеждане в училище, коментира Стефан Стоянов от "Лекари на света", координатор на мисията в България.
Според доц. Околийски, идеалният вариант е това да са преподаватели, които не само притежават необходимите знания, но и желаят да преподават такива теми. Той подчерта, че не е нужно тези преподаватели да бъдат само биолози или психолози.
"Ние имаме примери за учители по математика, музика и други дисциплини, които също успешно преподават по здравно образование, след като преминат съответното обучение. Не трябва да бъде задължение за учителя по биология или по други предмети. Тези, които искат да преподават здравно образование, трябва да бъдат обучени и подкрепени финансово“, добави той.
"В Япония в средното училище има въведен предмет по здравно образование, допълни Стефан Стоянов.
Рисковете от липсата на здравна грамотност
България се намира на тревожни места в статистиката, свързана със зависимостите, като пушене, пиене на алкохол, употреба на наркотици и други рискове за здравето на децата. Според доц. Околийски, липсата на адекватно здравно образование води до тези негативни тенденции, които се проявяват в ежедневието.
"Децата ни друсат с наркотици, пушат цигари, карат коли безразсъдно, убиват себе си и други. Всичко това е следствие от липсата на здравна грамотност.“
Не само физическото, но и психическото здраве на подрастващите е подложено на рискове, като депресия и тревожност, които стават все по-чести в съвременното общество. Не може да говорим за бъдещето, когато вече в сегашния момент децата страдат от сериозни психологически и здравословни проблеми, които не са адресирани ефективно в училищата“, каза още той.
"Агресията и насилието в училище също са причинени и от липсата на здравна грамотност, а тази липса води и до ранни бракове и различни заболявания сред ромските общности, където ние работим с много добри практики в района на Сливен. Успехите ни се дължат най-вече на базата на постоянната комуникация и диалог с общността и с много постепенни и постоянни образователни сесии, това е работещият модел, допълни Стоянов от "Лекари на света".
"Така се повишава и доверието в самите лекари от здравната система - чрез разговори на достъпен език, срещи на място, създаване на доверителни отношения, обобщи Стефан Стоянов.
Критичното мислене - ключово умение за здравето на децата
Една от основните теми на конференцията беше значението на критичното мислене за здравето.
"Критичното мислене е ключът към разпознаването на рисковете и правенето на информирания избор. Когато децата започнат да разпознават вредните навици и вещества, те ще могат да се предпазят от тях“, подчерта доц. Околийски.
Според него, критичното мислене трябва да бъде развивано още от ранна възраст, за да могат децата да разпознават вредните влияния и да не се поддават на изкушенията, като цигари, наркотици и алкохол.
Примерите за успешни практики в училищата
Сред положителните примери за успешни инициативи в училищата в България, доц. Околийски спомена 119-то училище в София и Немската гимназия, където има специално назначени психолози и здравни специалисти, които работят с учениците по темите за здравословния начин на живот и превенцията на зависимости.
"Тези училища имат ангажирани и мотивирани преподаватели и психолози, които осигуряват подкрепа за учениците“, каза той.
Подкрепата за психолозите в училищата
Наред с здравното образование, изключително важна част от образователната система е и психичното здраве на учениците. Според доц. Околийски и д-р Радосвета Стаменкова, изпълнителен директор на Българска асоциация по семейно планиране , е необходимо да се увеличи броят на психолозите и педагогическите съветници в училищата, за да може системата да се справи с нарастващите нужди на подрастващите.
"Ние имаме много млади и квалифицирани психолози, които търсят реализация. Те трябва да бъдат подкрепени и мотивирани да работят в училищата, като получават адекватно заплащане и професионална подкрепа“, заяви д-р Стаменкова.
"Защо е толкова труден диалогът днес родител - тийнейджър? Ние работим от години с родителите и аз им казвам - "Ако искаш да общуваш с тийнейджъра си, трябва да си започнал да общуваш с първокласника си". Защото само тогава може да се създаде доверителната връзка - дете - родител, която е от значение и за здравната култура на порастващия тийнейджър. Защото както вие започвате да се чудите, дали не са ви сменили детето в 8 клас, то също започва да се чуди защо родителите му изведнъж са станали ужасно глупави и назадничави, затова връзката и допирните точки с детето са важни от първи клас, даде за пример д-р Радосвета Стаменкова.
"Здравното образование трябва да бъде отделен предмет, който да се преподава от предварително подготвени учители в Департаментите за усъвършенстване на учители или във висшите училища. Може да е учител от всеки предмет, но да са обучени. Здравното образование не може да е качествено, ако е само част от часа на класа, трябва да бъде задължително избираемо във всяко училище, смята още д-р Стаменкова.
Здравното образование като необходимост за бъдещето
Специалистите са категорични, че здравното образование е ключово за бъдещето на българските ученици и обществото като цяло. Въпреки усилията на много организации и експерти, процесът на въвеждането му остава бавен и неефективен.
Според Цветелина Нешкова, председател на Българската платформа за международно развитие, здравното образование трябва да бъде не само като отделен предмет, но и част от глобалното и гражданското образование.
"Няма да бъде ефективно, ако здравното образование бъде само свободно избираем предмет. То трябва да бъде институционализирано и задължително във всяко училище", добави тя.
Здравното образование в училищата е не само начин да се предотвратят рискове за здравето на подрастващите, но и шанс да се изградят по-здрави и информирани поколения, които ще могат да поемат отговорност за собственото си бъдеще и за бъдещето на обществото, категорична е д-р Радосвета Стаменкова.
Очаквайте продължение по темата следващия вторник в 8 часа.
Очакваме вашите сигнали, коментари и предложения на имейл: gergana.hrischeva@bnr.bg
Всички епизоди на подкаста ще намерите:
