"Независимите медии са гръбнакът на всички демокрации. Медиите и журналистите в целия Европейски съюз получават безпрецедентни гаранции и гражданите могат да са уверени, че новините, които получават, се ръководят от факти, а не от бизнес или политически дневен ред", увери еврокомисарят за демокрацията, правосъдие и върховенството на закона Майкъл Макграт в началото на август, когато Европейският акт за свободата на медиите официално започна да се прилага.
Целта на регламента е да осигури прозрачност на медийното финансиране, редакционна независимост и по-голяма защита за журналистите и техните източници. Актът също така дава на доставчиците на медийни услуги по-голяма правна сигурност и повишава тяхната независимост, като също така предотвратява неоправданото премахване на медийно съдържание от страна на много големи онлайн платформи и създава Европейски съвет за медийни услуги. Има също така специални разпоредби за осигуряване на плурализъм и гарантиране на независимостта конкретно на обществените медии.
Тези три акта са стъпка в правилната посока, но тепърва е необходима още работа за гарантирането на качествена информация и плурализъм в медиите, смята Крисчън Портър, ръководител на Алианса на обществените медии (PMA), който е най-голямата световна асоциация на обществени радиа, телевизии и сайтове.
Според Жан Филип де Тендер, заместник-генерален директор на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU), и трите регламента ще осигурят по-добра позиция на медиите в една все по-дигитализирана среда.
Вече обаче има критики, че Брюксел е закъснял както с правилата за медиите, така и с опитите да регулира ролята на дигиталните платформи и изкуствения интелект за медийната среда. Новото законодателство на Европейския съюз не е достатъчно навременно, категорична е Наталия Горшак от Управителния съвет на Словенското радио и телевизия (RTV SLO).
"Разбира се, че помага, но Европейският акт за свободата на медиите излезе прекалено късно, а регламентът за изкуствения интелект е доста скорошен. Мисля обаче, че Европа е възрастна дама, която трябва се промени. Европа трябва премине от обувки на висок ток към спортни обувки и да започне да бяга малко по-бързо, както и да има стратегия. Аз не виждам да има стратегия по какъвто и да било начин. Докато мислехме как изкуственият интелект да не избяга от бутилката, големите гиганти в сферата в Америка и Китай се развиха, а ние нищо не направихме. Дори нямаме обща платформа. В общи линии имаме много добра програма МЕДИА на Европейския съюз, но няма специални права за обществените медии, за да показват медийните продукти. Ако нещо се финансира с публични средства, би трябвало да има различен статут, когато става дума за обществения субект. Така например ние всички даваме пари за продуциране на филми. След това тези филми първо трябва да бъдат в мрежата от кина, управлявани от съответната художествена мрежа, след това показани по обществената телевизия и чак след това да отидат към търговските субекти. В момента ние всички финансираме чрез програма МЕДИА или чрез различни стари фондове дадени филми или сериали, а след това те отиват в "Нетфликс" и "Амазон". Това са нашите пари. Мисля, че европейските политики са прекалено бавни", посочва Наталия Горшак.
Според нея самите медии бих могли да се променят, така че да обясняват на обществото по-добре какво се случва в света и в отделните държави. По думите ѝ, особено обществените медии трябва да бъдат по-близо до хората и техните проблеми.
"Мисля, че трябва да работим така, че да произвеждаме по-малко програми, по-малко истории, но да ги проучваме наистина задълбочено. Не просто да взимаме новините от големите информационни агенции, защото всеки чете техните материали. Ако в началото на емисията имате 3 минути само новини от агенциите, а след това един голям материал, който сте изследвали, ще бъдете победители, сигурна съм", заяви Наталия Горшак от Словенското радио и телевизия.
От своя страна, генералният секретар на Международната асоциация на обществените медии и директор на редакционните политики и стандарти към Би Би Си Дейвид Джордан припомни, че мерките на Европейския съюз са прогресивни в сравнение със случващото се в много други райони по света.
"Смятам, че каквито и да било мерки, предприети където и да било, които са създадени, за да подобрят свободата на изразяване и да гарантират, че държавите не действат, така че да потиснат някои гледни точки и да отдадат предпочитание на някои мнения за сметка на други, всички мерки в тази насока, както и за съхраняването на независимата, обективната и коректната журналистика са добре дошли. Те са добре дошли, където и да било по света, защото по света има много места, където нещата, които ние понякога приемаме за даденост в Западна Европа, не съществуват навсякъде по света. Дори не съществуват и в цяла Европа. Всички мерки, които могат да бъдат предприети и които биха разширили възможността за истинска свобода на изразяване, за реалната способност на хората да казват, каквото мислят, както и свободно да обсъждат идеите си, всякакви подобни мерки са добре дошли, независимо дали са прилагани от Европейския съюз или от отделни държави", заяви Дейвид Джордан, генерален секретар на Международната асоциация на обществените медии.
