През 1985 година се осъществява първото излъчване на спектакъла "Звук и светлина" на крепостта Царевец във Велико Търново. Поводът тогава е 800-годишнината от въстанието на Петър и Асен, довело до възстановяването на българската държавност след двувековна византийска власт. През 2025-а се изпълват 40 години от онова първо излъчване на завладяващия аудио-визуален спектакъл на открито, който разказва вековната българска история и се превърна в символ на старопрестолната ни столица.
Каква е историята на спектакъла?
Идеята възниква през 60-те години на миналия век и не е оригинална, тъй като по онова време вече съществуват подобни спектакли в Египет, а и доста по-близо – в южната ни съседка Гърция, макар и преустановен – разказва в интервю за Радио България Румен Колев, част от техническия екип, отговорен за прожекциите на фона на средновековната българска крепост.
Затова е избран именно този вариант, но тук вероятно ще се запитате – чие дело е драматичната музика в светлинното представление?
Има два отговора – споделя събеседникът ни:
"Когато спектакълът се реализира, което става през 1985, музиката е дело на композитора Симеон Пиронков. Една доста кратка композиция, защото спектакълът е бил под осем минути. Той се използва до края на 1987-а, а през пролетта на 1988 е завършен окончателният вариант, който се излъчва досега. Неговият композитор вече е Иржи Стивин. В своята композиция той включва много традиционни български мелодии, като песните "Откога се е, мила моя майно льо " (посветена на героизма на цар Иван Шишман – последния български владетел преди падането под османска власт- бел. ред.), "Стани, стани, юнак балкански" (написана от поета Добри Чинтулов през 1840-а, която подканя българите да се пробудят за свободата – бел. ред.), а финалът е "На многая лета" (църковно-славянско песнопение и пожелание за дълъг живот – бел.ред.). Записите се правят в Прага."
Както се досещате, зад всяка проява от подобен мащаб е отговорен технически екип, чийто труд е неоценим, поради изключително специфичните особености на обекта и терена около него.
"На хълма са монтирани 2400 цветни прожектора, 1400 светкавици, система от лазерни лъчи и шест камбани. Всички необходими кабели се намират под земята и са с обща дължина от 630 километра. Тези кабели е трябвало да бъдат положени под земята, но нека имаме предвид, че това е археологически обект, което прави абсолютно невъзможно използването на всякаква механизирана техника, тоест всичко е направено на ръка, с кирки. С тях са копани дълбоки улеи в скалата, в които са положени метални тръби, през които са прекарани необходимите кабели."
Когато пристигат повиканите от Чехословакия експерти, които трябва да изградят слаботоковата част (модулът за управление) на спектакъла, те очакват че ще трябва да осветят някакъв замък. Виждат обаче огромна крепост със стена, дълга 1600 метра. Веднага става ясно, че първоначалната идея спектакълът да бъде готов за честването на 1300 години от създаването на българската държава през 1981-а, е напълно неизпълнима. И така работата продължава чак до есента на 1985 година.
