Всяко гмуркане в пещера е вид постижение, тъй като е сложно за организиране и винаги носи риск, по цял свят стават инциденти и често се определя като един от най-опасните спортове. Това обяснява един от неколцината пещерни водолази в България Димитър Христов - Уинки. Поводът за разговора ни е успешно проведената експедиция в пещерата “Езерото”, до Черепишкия манастир. Участвали са той и Владимир Георгиев, с когото най-често се гмуркат, както и пещерняците Елеонора Гаврилова, Никола Енев, Георги Ненчев и Николай Петров.
В България има сравнително малко пещери със сифони - тунели и галерии, запълнени с вода. Те са предизвикателство за спелеолозите и могат да бъдат опасни заради слаба видимост, тесни пространства, силни течения и непредвидими условия.
Още по темата: Франк Васюр - за пещерното гмуркане и защо това е един от най-опасните спортове
Във въпросния сифон в пещерата “Езерото” се е гмуркал преди около 15 години Владимир Гогов. Иначе достъпът до самата пещера е лесен технически, но все пак трудоемък, защото за двама водолази е нужно пренасянето на доста екипировка - по няколко водолазни бутилки и специализирана екипировка.
“За целта са нужни поне десетина души, трудно е за организиране. Решихме да опънем тролей над Искъра, по който да пренесем цялата екипировка. Опънахме тролея с помоща на дрон и след това преместихме цялата екипировка. Сифонът се оказа прекалено тесен и няма продължение. Оправихме стария кабел, оставен преди 15 години, и проучихме няколко успоредни цепки”, разказва Уинки.
Взели са общи данни за базова карта, която предстои да бъде изготвена. Това е поредната пещера, която проучват и картират, за да стане информацията достъпна, “тъй като в момента всичко се предава само от уста на уста и по истории от едно време”.
Самият сифон е около 50 метра дълъг и 10 метра дълбок, “доста тесен и със специфични форми, не е стандартният за нашите пещери”.
В България почти никой не се занимава с пещерно гмуркане точно заради това - достъпът е сложен и труден, често се налага голям екип от хора с добра пещерна и въжена подготовка, за да помагат на водолазите, обяснява Димитър Христов.
След месец той и приятелите му планират проучване на нов, не гмуркан сифон в пещера "Падалото", с голям екип от 10 - 15 души.
“Планираме и гмуркане в нови части в една друга пещера. Там говорим за дълбоко гмуркане с тримикс (газова смес за дишане на дълбочина от азот, хелий и кислород) и декомпресии, подобно на Златна Панега. Такива пещерни гмуркания не са правени досега в България. Та, накратко за миналия уикенд, не сме намерили нещо ново или кой знае колко впечатлващо, но и най-вероятно в близките години няма никой да отиде там”, казва Димитър Христов - Уинки.
Снимки: Личен архив на Димитър Христов
---
Още подобни теми можете да чуете и прочетете в рубриката "Екстремните спортове".
