Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Проф. Асен Диамандиев е личност, направила много за музикалното образование в своя роден град Пловдив, но и за цяла България. Композитор, диригент, педагог, той е автор на ценна образователна литература, най-вече по солфеж, с която се обучават поколения музиканти.
Огромна е заслугата му за създаването на Висшия музикално-педагогически институт в Пловдив като филиал на Българската държавна консерватория в София през 1964 г. В него десетилетия наред се подготвят кадри предимно за общообразователните училища. През 1972 г. учебното заведение става самостоятелно, разраства се и включва нови специалности.
Асен Диамандиев е роден през 1915 г. в Пловдив - на 2 ноември по стар стил (или 16 ноември по нов стил). Приет е за студент в Държавната музикална академия в София през 1936 г. Обучава се при светилата в музикалното изкуство в онова време - при проф. Димитър Ненов по пиано, при проф. Никола Атанасов по солфеж и хармония, при проф. Веселин Стоянов по музикални форми и оркестрация. А също и при професорите Иван Цибулка, Тодор Въжаров и Камен Попдимитров.
Дипломира се през 1940 г. и работи като учител в Свиленград, после е помощник-диригент в хора на Ансамбъла на Българската народна армия и помощник-диригент в хор „Кавал“. С тази стабилна база знания и умения Асен Диамандиев се завръща в родния си град през 1946 г. и става диригент на Пловдивското певческо дружество. Полага усилия за обучението на певците и се занимава с образованието им по солфеж и вокална подготовка. Работи с този състав в продължение на 12 години - от 1946 до 1958 г. Под неговото ръководство смесеният хор става представителен и изнася стотици концерти.
Асен Диамандиев е силно запленен от българския фолклор. Той е инициатор през 1948 г. в Пловдив да се създаде първия в България професионален ансамбъл за народни песни и танци, който включва смесен хор, танцова група и оркестър от народни инструменти.
През 1946 г. Асен Диамандиев започва работа като преподавател в Музикалното училище в Пловдив, чийто директор тогава е големият цигулков педагог Трендафил Миланов. След заминаването на Миланов за София, за да оглави Интерната за даровити деца, Асен Диамандиев става директор на училището. От педагогическата му практика, контактите му с най-авторитетните личности в музикалния свят в онова време, от обичта му към българския фолклор и необходимостта от подготвени кадри за учители по музика в общообразователните училища, изкристализира идеята в Пловдив да се създаде филиал на Българската държавна консерватория.
В книгата на проф. д-р Юлиан Куюмджиев „Спомени“, посветена на личността и делото на проф. Асен Диамандиев, четем изреченото от основателя на пловдивското учебно заведение:
„Тук е мястото да спомена, че идеята ми за създаване на едно висше учебно заведение с три основни специалности - музикална педагогика, музикален фолклор и хореография (хореографска режисура) у мене се роди още през 1952 година. Всъщност това беше идеята за едно тричастно голямо произведение с първа част музикална педагогика, а втора и трета част - музикален и танцов фолклор.“
На 5 октомври 1964 г. в Пловдив се открива филиалът на Българската държавна консерватория с декан, а по-късно и ректор, именно Асен Диамандиев. От 1972 г. учебното заведение става самостоятелно. Нарича се Висш музикално-педагогически институт /ВМПИ/. По-късно към обучението на класически и фолклорни музиканти се добавят и други изкуства, както и нови специалности. Името е променено на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство /АМТИИ/.
Като композитор той пише хорови пиеси - обработки на народни песни, Концертино за цигулка и оркестър, Музика за оркестър, произведения за пиано, за цигулка и за различни камерни формации.
Проф. Асен Диамандиев завършва земния си път на 24 февруари 2009 г. на 93-годишна възраст. 10 години по-късно, през 2019 г., идва решението Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в родния му Пловдив да носи неговото име.
Чуйте в звуковия файл изказвания на Асен Диамандиев, както и части от клавирния цикъл „Леки пиеси за пиано“, предназначени за деца. Заглавията са: Песничка, Гоненица, Приспивна песен, Етюд, На разходка с кукла. Изпълнението е на пианиста Константин Ганев. Студиен запис за БНР от 1981 г.
