Откакто е установена след Освобождението, официалната именна система у нас съдържа три елемента – лично, бащино и фамилно име. Паралелно с тях и много отдавна обаче картината на българските имена съдържа още едно специфично име – родовото. Една инициатива на учените от Секцията по ономастика на ИБЕ си поставя задачата да изследва българските родови имена като включи в това изследване учители и ученици от страната. За проекта "Родовите имена на българите – част от езиковото наследство на народа ни" в предаването "За думите" разговаряме с ръководителката му проф. Анна Чолева.
Родовите имена са специфично явление за българската традиция. В процеса на урбанизация и прекъсване на родовите традиции за съжаление те се забравят и много от тях си изгубват.
Родовото име е името на няколко семейства с общ родоначалник по мъжка линия, обяснява проф. Чолева. То може да отразява занаят, практикуван от предците, прякор, особеност, с която родът е бил известен в населеното място. Родовите имена са част от устното народно творчество и ако не се запишат, се изгубват със смяната на поколенията и преселването в други селища и по-големи градове. Част от родовите имена са запазени като фамилни, но свободата на избор при записване на имената при новородените, която имаме у нас, позволява родителите да запишат детето примерно с фамилия, която е образувана от личното име на дядото и така традицията се изгубва.
Проектът на ономастите от Института за български език е пилотен и е насочен към учители по български език и ученици от всички степени на образованието, като задачите ще бъдат съобразени с възможностите им. Идеята е децата да разговарят с възрастните си роднини, за да проучат историята на рода и родовите имена. Начинанието се очаква да даде резултати в няколко аспекта – да се събере информация за родовите имена по територията на цялата страна, нещо, което до този момент не е правено, да се въвлекат младите в научна работа и не на последно място – да има диалог между поколенията, казва проф. Чолева.
Чуйте разговора в звуковия файл.
