През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в непрекъснатите социални сравнения, които формират "нереалистични представи за собствената стойност" и за това как трябва да изглежда "нормалният живот".
В своя коментар за списание Lege Artis детският психиатър д-р Гергана Кайрякова подчертава, че ключът не е в "пълната забрана", а в "регулацията" и в смисленото присъствие на възрастните в този процес. Според нея интерпретацията на данните от изследванията е изключително важна: не може и не е полезно да се опитваме напълно да ограничим достъпа на децата до дигитална среда, но е критично да регулираме начина, по който те я използват.
Д-р Кайрякова обръща внимание, че нерегулираните информационни потоци са реално опасни. Проблемът не е единствено в съдържанието, а и в количеството и времето, през което децата са изложени на работа със социалните мрежи. Липсата на филтър – както технически, така и родителски – оставя детето само в море от стимули, изисквания и сравнения, с които то не разполага с психичен ресурс да се справи.
Според нея "поносима времева рамка е под един час на ден". Това време обаче не бива да бъде оставено на самотек, а да бъде съпроводено с активен родителски контрол – не под формата на наказания и забрани, а като насоки, разговори и конкретни инструкции. Възрастните трябва да обясняват, да задават въпроси, да обсъждат видяното, вместо просто да отнемат устройствата или да неглижират проблема.
В практиката си д-р Кайрякова е виждала тежки състояния при деца, които "прекарват почти целия ден пред компютъра": не ходят на училище, будуват до късно, спят малко, а социалният им живот се свежда до виртуални контакти. Често семействата търсят помощ от детски психиатър едва когато са изчерпани всички други опити – когато конфликтите вкъщи са ескалирали, училището сигнализира за сериозни затруднения, а детето вече е в криза.
"За мен забраната не е вариант", заявява ясно д-р Кайрякова. Вместо това тя говори за нуждата от регулация, от системно обсъждане на проблема, от поемане на отговорност от страна на родителите, училището и обществото. Радва се, че се появяват все повече статии и дискусии по темата, защото те помагат на хората да започнат да мислят в тази посока – не просто да демонизират технологиите, а да търсят балансирани решения.
Посланието на д-р Кайрякова е ясно: дигиталната среда няма да изчезне от живота на децата, но ние можем да изберем дали те ще бъдат хаотично оставени в нея или ще бъдат "придружени, научени и защитени". Регулацията, разговорът и навременната професионална помощ – това са инструментите, които могат да намалят риска и да помогнат на децата да израснат психически устойчиви в един все по-дигитален свят.
Слушайте!Снимки: superdoc.bg, Pixabay
