Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
В рубриката "Помните ли..." на предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" почитаме един певец с необикновена съдба, работил основно в оперните театри в Русе, Пловдив и София - баса Алексей Милковски. На 26 ноември се навършват 100 г. от рождението му.
Алексей Милковски е потомък на знатна фамилия, чиито корени са във Волжка България. Роден е в Габрово, но това става случайно, тъй като неговата майка е гостувала в града на свои близки. Израства в Казанлък. Свири на цигулка, обучаван от своя дядо, дори по-късно в самодейната оперета свири на един пулт с незабравимия Видин Даскалов - тогава млад цигулар, израснал в същия град.
Когато е на 5 години, Милковски заминава с баща си за Франция, но когато страната е окупирана по времето на Втората световна война, той се връща в Казанлък. В края на 1944 г. попада като кавалерист в редовете на Първа българска армия, която се сражава на територията на Македония и Сърбия. По-късно се установява в София и учи право в продължение на 2 години.
Бъдещият артист учи пеене в продължение едва на 6 месеца при Михаил Попов и Петър Райчев. Прекъсва обучението си по право и със съдействието на казанлъчанина Илия Йосифов, големия български тенор, постъпва като хорист в Софийската опера. Възлагат му и малки солистични роли.
През 1948 г. в София пристига режисьорът от Болшой театър Евгений Сакавнин и прави студиа за млади певци. Милковски я завършва и получава предложение за солист на Русенската опера, която отваря врати за публика през 1949 г.
Алексей Милковски е един от основателите и на Пловдивската опера. Играе в премиерния спектакъл на театъра на 15 ноември 1953 г. - „Продадена невеста“ от Сметана, в ролята на Кецал. Режисьор е Петър Райчев, а диригент - неговият син Руслан Райчев. Година преди това, през 1952 г. , Милковски получава Димитровска награда за тази роля. С втората си Димитровска награда той е отличен през 1959 г. за ролята на Воденичаря от операта „Русалка“ от Даргомижски. В Пловдивска опера басът работи от 1953 до 1961 г. Дирижира хора на театъра в продължение на 2-3 сезона, паралелно със солистичната си работа, след като диригентът Кръстю Марев отказва този ангажимент поради заетостта си с оркестъра.
През 1954 г. Милковски печели конкурс в Чехия и записва там. Получава наградата „Е. Дестинова и К. Бурянин“ (1954). Извън пределите на България е пял в СССР, Чехословакия, Италия и Китай.
Представителната външност на артиста и кавалерийският му опит му носят ангажименти в киното. Снима се в два български игрални филма: „Случаен концерт“ от 1960 г. и „Калоян“ от 1963 г.
Алексей Милковски напуска този свят на 27 октомври 1967 г., едва на 42 години.
Диригентът Руслан Райчев, басът проф. Павел Герджиков и сопранът Лиляна Барева разказват за своя колега в записи, съхранени в „Златния фонд“ на Радиото (чуйте в звуковия файл). Там се пази и негово изпълнение от 1960 г. в партньорство с певицата Лиляна Барева - дует на Умберто и Серпина от I картина на операта „Слугинята - господарка“ от Джовани Батиста Перголези.
