• Навярно това е мечтата на забързания делови човек или нетърпеливия младок. С колкото по-малко думи и по-бързо – толкова по-добре. За любителите на бавното хранене и богатата цветна реч обаче това е безвкусно, дори просташко. Опростяване и опростачване..
Бързо развиващите се икономики на европейските Велики сили откриват в земите под османска власт голям пазар за фабричните си стоки и благодатен източник на евтини суровини. Насам се отправят търговци, пътешественици, авантюристи и дипломати, които проучват..
• Тенденция, казват специалистите, отпреди 10-15 години е в медийната реч абстрактни съществителни имена, които обикновено са в единствено число, да се употребяват в множествено. Много от образованите българи възприемат това като..
За българските земи на север от Балкана Ескиджумайският панаир е това, което е Узунджовският за Тракия – най-голямото търговско средище, на което веднъж в годината се събират търговци от цялата Османска империя, от Европа и Близкия Изток, от всички..
Приключи третото издание на конкурса, организиран от издателство „Просвета“ със съдействието на екипа „Ефир знание“ на програма „Христо Ботев“. И този път от вдъхновението, таланта и любовта към словото се родиха чудесни текстове. Те ще бъдат публикувани..
Панаирът край малкото селце в „дългото поле“ води началото си от пътна станция, в която войските, пътешествениците и дипломатите намират подслон при придвижването си по стария „диагонален път“. Разположено на еднакво разстояние от черноморските и..
• Започваме от Цветница, наречена в някои езици „Палмова неделя“, „Неделя на клонките“ или „Цветен Великден“, минаваме през дните на Страстната неделя или Страстната седмица, някои от които също имат специфични наименования, определени от библейското..
В много европейски езици думата за панаир означава и празник, и богослужение, от латинските думи „ферие“ и „миса“. Това не е случайно. От древни времена големите религиозни празници и средища, които са привличали много хора, са ставали място и за народни..
• Тъп въпрос – ще кажат мнозина и ще са напълно прави. Задаваме го обаче заради всички, които ни приканват да направим нещо, да „им“ кажем да запазят езика ни от замърсяване с чуждици, вулгаризми, диалектизми, жаргонизми и всякакви други изми. Въпросът е..
Нека в месеца, наречен незнайно защо „женски“, направим нещо смислено за съхраняване на достойнството на българските жени и богатството на българския език. Става въпрос за названията за „лица от женски пол“, които, противно на всяка езикова и житейска..
