Днес в България прогонваме зимата и отваряме път на пролетта, закичвайки на ревера си мартеница. Корените на бяло-червения талисман за здраве са в далечното минало на нашия народ. А представата за мартеницата е тясно свързана с образа на Баба Марта..
Ако се разходите по улиците на София, пък и на всеки друг български град, ще установите, че всичко грее в бяло и червено. И това не е никак случайно. В последния февруарски ден всеки бърза да избере мартеница –амулет за здраве, с който от векове..
В неделя, 28 февруари , българското училище „Христо Ботев“ в Ню Йорк ще бъде домакин на специално виртуално а телие за изработка на традиционна родопска мар теница. То се осъществява с помощта на Регионал н ия исторически музей..
Първи март е една от любимите дати в празничния календар на българите. Той бележи наближаването на пролетта и е повод близки и приятели да си разменят мартеници – традиционни амулети от усукани бели и червени конци. На този ден тъмните зимни дрехи на..
Традицията да си подаряваме красиво изработени амулети за здраве в първия ден от март е жива сред българите, независимо в коя част на света се намират. С голямо желание и старание българчетата в Украйна изработват символа на пролетта –..
На 1 март българите по цял свят се закичват с мартеници – символ на пролетта и възраждащата се природа, амулет за здраве, радост и успех. Традиционната мартеница представлява два усукани конеца – червен за сила и здраве, и бял за дълъг живот...
Кога настъпва пролетта? Когато слънцето разтопи последния сняг или когато щъркелите се завърнат от топлите страни? Ако попитате българите, те ще ви отвърнат, че пролетта пристига точно на първи март, дори и да вилнеят снежни вихри, а студовете да..
На 1 март по традиция българите се окичват с червено бели мартеници и си пожелават здраве и плодородие с началото на пролетта. Този обичай датира от времето на тракийските обреди, свързани със земеделските култове към природата. Всичко това..
Сигурно и вие сте чували, че март е „женският” месец. Замисляли ли сте се обаче защо е така? Според приказките и легендите на българите, месеците в годината са единадесет братя и една сестра – Марта. Те всички живеят накрай света и идват един по един в..
В българския традиционен календар годината е разделена на дванадесет месеца, както и в Юлианския. Но имената, с които ги е наричал народът ни, са различни. „По грозде време”, или „Димитровски месец” наричали някога октомври, „Рангеловски месец” – ноември и..
