Взех за тази зима бяла раковина от слънчев плаж. Нека тя разкаже и без тебе даже романа наш. Ах, романът весел тръгна в тиха есен с една шега. Дълго ли ще трае – може ли да знае човек това. Пак помня как прибоят грабна твоя глас, но ти си моя, вярвам аз...
Пет новели, обединени от заглавието „Артистично лято“ като машина на времето пренасят читателите назад към дирижираната идилия, в която бозата беше боза, а милиционерите – милиционери. На кого, освен на автора Матей Стоянов, му се връща точно пък в този..