Любителите палеонтолози у нас са няколкостотин, от тях 10-тина са на ниво – учени. Това разказва биологът Ростислав Траянов за българите със странното хоби да откриват и събират вкаменелости. Всеки от тях се е насочил към проучване и колекциониране на определен отдавна изчезнал вид, като неговата област на интерес са фосилите на морски таралежи. Намирането на находки рядко е случаен процес, свързано е с четене на много литература, проучване на геоложките пластове и откриване на данни за вкаменелости.
Палеонтологията е малко позната наука, но интересът към събиране и проучване на фосилни находки последните години расте.
През седмицата в Историческия музей в Исперих, група любители палеонтолози представи любопитна изложба с фосили. Публиката видя стотици вкаменелости на изчезнали видове от морската и сухоземна фауна и флора и от различни геоложки епохи - морски влечуги, земноводни, причудливи безгръбначни и растения. Сред тях череп на Мозазавър (100 - 66 млн години) и череп на антилопоподобно (11- 7 млн години).
Кои са тези хора, как се сдобиват с фосили или къде ги откриват, какво има в колекциите им? А на какви вкаменелости е богата България ? Отговорите от професионалният биолог Ростислав Траянов, който е популярен и с колекцията си от гигантски живи охлюви. Христина Димитрова и Ростислав Траянов за тайните на палеонтологията:
Намерената находка без информация за мястото на което е открита, остава само със сувенирната си стойност, уточнява Траянов. Той споделя още, че у нас климатът не е благоприятен за фосилните находки. Благодарение на любителите палеонтолози, случайно попаднали на находка, ценни вкаменелости се запазват за науката.
Отдадените на това хоби, с мащабите на наука, са ентусиасти за повече изложения на вкаменелости, които да популяризират както тяхната работа, така и науката.Снимки: Исторически музей - Исперих
Работниците във военното предприятие "Терем-Хан Крум" в Търговище няма да получат заплатите си за февруари преди Великден и остават без пари за празниците. Това съобщи за Радио Шумен областният координатор на КНСБ Николай Дяков. И тази седмица продължават протестите на служителите от военния завод, които всеки ден са на пътя София-Варна, но никой не..
Чували ли сте за въжения мост над Янтра, който свързва русенските села Беляново и Новград. Тук реката прави чудни меандри преди да се влее в Дунав. А в скалния венец по долното речно русло между Беляново и Новград е разположен и скален манастир. Наречен е Беляновски, на името на близкото село. Части от тази обител, включително и скалната църква са..
Работниците във военното предприятие "Терем-Хан Крум" в Търговище няма да получат заплатите си за февруари преди Великден и остават без пари за празниците. Това съобщи за Радио Шумен областният координатор на КНСБ Николай Дяков. И тази седмица продължават протестите на служителите от военния завод, които всеки ден са на пътя София-Варна, но никой не..
Говорим на различни езици, но плачем еднакво. Тази фраза се роди около трагедията в Кочани. За този израз ни подсети откровението на Мария Нейкова от Търговище, която не е родена в България, говори 4 езика, но признава, че винаги когато чуе българския химн, буца и засяда в гърлото. Споменавайки за това, в очите и напират сълзи. От..
Невена Делчева е ресурсен учител и автор на книгата „Учениците на г-ца Цвета“. Чрез тази книга тя представя деца, които попадат в графата специални. Книгата е насочена от една страна към самите деца, за да могат те да разберат по-добре съучениците и познатите си, а от друга – изданието е в помощ на родители, които биха искали да обяснят по-лесно..
По повод Международния ден на земята - 22 април, шуменското Народно читалище „Пробуда – 1958“ и Европа Директно - Шумен организират поредно събитие от Зона за размяна „Шуменско зелено”. Инициативата „Донеси и размени“ е възможност за размяна на дрехи и аксесоари и е част от социалните кауза на читалището.Тя цели насърчаване на..
Велики вторник, отреден за смирение и за осмисляне на милосърдието, ни дава и пример как да благотворим. От 18:00 часа в читалище „Пробуда-1928“ в Каспичан самодейци ще изнесат концерт. Така те подават ръка на художествения ръководител и хореограф Тодор Ганчев, идеен създател на Националния фестивал „Автентични ритми”. Той води битка с тежко..