Съединението на България на всички нейни територии, на които живеят етнически българи е мечта и цел през цялата на епоха на Възраждането.
Този идеал, който се появява през третата четвърт на XIX в. включва не само създаването на българска държава, но и такава държава, която e модерна, национално обединена и унитарна, без автономни територии, заяви историкът проф. Петко Петков, преподавател във Великотърновския университет.
Тази идея обаче не е постигната между 1876 и 1878 г. по ред причини. Според окончателния договор, с който завършва поредната източна криза, а именно Берлинския, се създават две български автономии – политически автономното Княжество България и административно автономната провинция Източна Румелия под пряката власт на султана с генерал-губернатор християнин.
Според проф. Петков между повечето Велики сили тогава, основно Русия, Австро-Унгария и Германия, е имало сключен протокол от 1881 г., че съединението е предстоящо. Въпросът е то да бъде направено така, че да не засегне техните интереси и т.нар. македонски въпрос.
Каква е била политическата ситуация в Княжеството тогава и дали този акт всъщност дава началото на драмата в Македония? Отговорите на тези въпроси може да чуете в интервюто на Миглена Стефанова с проф. Петко Петков.
Таратор, но с вода с оцет, краставица и чесън, спиране на усилната полска работа по пладне и почивка под сенките на някое дърво на полето, още по-добре в близост до вода, а вечер на прохлада в къщите. Благодарение на умелото строителство и осигуряването на добра циркулация на въздуха около сградата, както и дебелите каменни основи и стени, те са..
Ангелина Кочева е от Пазарджик, а Димитър Дочев – от Шумен. Двамата обаче се запознават и влюбват във Виена, където учат бизнес и маркетинг. Заедно тръгват на пътешествие в света на виното. Провокира ги личният им интерес към темата, както и българският телевизионен сериал „Вина“. Започват да посещават винарни в Австрия и България. Пред младите..
Символично начало на проекта за ремонт, обновяване и реконструкция на Дома за стари хора „Д-р Стефан Смядовски“ бе дадено днес в Шумен. Проектът, по който Домът ще бъде разширен, е на стойност 5,200 млн. лв. по Националния план за възстановяване и устойчивост, а ремонтните дейности трябва да приключат до края на месец юни 2026 г. „Новата сграда..
Успение на Пресвета Богородица е един от най-големите християнски празници, почитан от всички християни. Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малка Богородица - честването на Рождението на Дева Мария, който е на 8 септември. Имен ден имат над 179 хиляди българи. Мария остава най-разпространеното женско име у..
Преди три години започнаха инициативите за възстановяване на 163-годишния храм „Успение Богородично“ в ивановското село Табачка, област Русе. Тогава за свещенослужител в храма е назначен протойерей Димитър Димитров. „Църквата крайно се нуждаеше от ремонт. С много проблеми беше иконостасът, балконът отзад още се ремонтира. Колоните, които държат..
Лошото управление на водите води до безводие. Заради аварии в старата водопроводна мрежа и кражбите на вода хиляди домакинства остават на режим. Това коментира инж. Димитър Куманов от сдружение "Балканка". По думите му, от Националния институт по метеорология и хидрология са оповестили данни пред парламента, че за миналата година количеството на..
Със специален плакет за участие от Италия се завърна юношеският танцов състав “Огнен ритъм” при НЧ “Боян Пенев - 1949” в Шумен. Той бе част от XIV Международен фолклорен фестивал “Marelandia” в Римини, Италия. 30 деца, на възраст 13-15 години, представиха там българския фолклор под ръководството на Ростислав Борисов. ,,Във фестивалната програма..