Войната - „мотивирана” от несъгласието на Сърбия със Съединението на Княжество България и Източна Румелия - започва на 2 ноември (по „стар стил”) 1885 г. с нахлуване на сръбската армия в българската територия, предшествано от няколко провокации (на 27 септември, както и месец по-късно). На 4 ноември сръбски войски превземат Трън, а настъплението на Нишавската армия към София е забавено от упоритата българска съпротива, в която участва и местното население. Това дава възможност на българските части, съсредоточени след Съединението по границата с Турция, да извършат нечуван марш от югоизточната до западната ни граница и се окопаят на Сливнишката позиция. На 6 ноември започва сражение по цялата фронтова линия, на 8 ноември на места българските части преминават в контранастъпление. В резултат очакванията за войната са напълно променени. В повече европейски вестници пише, че Великите сили трябва да се преклонят и да дадат Източна Румелия на България. На 10 ноември сърбите са разбити и при Драгоман, и отстъпват към Цариброд. На 12 ноември Русия и останалите Велики сили пращат нота на България за започването на мирни преговори между воюващите страни, нотата е подкрепена и от Османската империя, която вече сериозно се безпокои за сигурността на териториите си. В искането на Великите сили, обаче не е споменато нищо за признание на Съединението на България. Българското правителство отлага отговора си с извинението, че Александър I е на бойното поле (което е вярно); след 14 ноември нотата е отхвърлена; българският княз заповядва нападението да продължи. Той допуска мирни преговори само при признаване на Съединението. На 15 ноември българската армия превзема Пирот. На 16 ноември бойните действия са прекратени след нов ултиматум от Австро-Унгария. Преговорите за мир започват на 9 декември, а на 19 февруари 1886 година, в Букурещ, е подписан мирният договор.
В звуковия файл можете да чуете фрагмент от разказа на д-р Биляна Карадакова
През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата. Но освен тази символика съществуват и много забавни народни приказки за баба марта и сърдития й..
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..
Оказва се, че хазартната зависимост става все разпространена и в по-малките населени места, където игралните зали и казината „никнат като гъби“. Липсата на доходна работа и нежеланието на младите хора да работят за малко пари, са една от основните причини да се наблюдава увеличена хазартна зависимост в България, която дори на места измества..
17-годишният Юлиян Димитров от кочериновското село Бараково спечели голямата награда в 11-ото издание на Националния литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш!“ . Ученикът впечатли журито със своето есе на тема "Бих се родил отново". „…Бих се родил, за да прощавам, защото е правилно. Прошката е освобождение за самия теб...
Във времето на социалните мрежи и живот в онлайн пространството, звучи като шега четвъртокласничка от Благоевград да е прочела 229 книги, но е истина. Само можем да се усмихнем и да кажем има и такива деца. Тя е Йоанна Терзийска на 10 години е , учи в Средно училище с изучаване на чужди езици „Свети Климент Охридски“ в областния град. А..
Започна турнето с екоигри в 7 града в страната, сред които Перник, Кюстендил и Петрич. Състезанията се организират от платформата „Пукльовците“, която цели да стимулира директното общуване и взаимоотношения между децата. И това не къде да е, а в училища среда – там, където започва тяхното истинско социализиране. Това сподели в ефира на Радио..
Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като „Ден на розовата фланелка“. Тя символизира неприемането на тормоз и насилие в училищетo . За пръв път „Денят на розовата фланелка“ е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис..
Превалявания
Облачно