Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

GDPR по български


Европейските регулатори за защита на данните са получили над 95 хил. оплаквания за потенциални пробиви в информационни системи - осем месеца след въвеждането на ключовия Общ регламент за защита на личните данни (GDPR). Това обяви Европейската комисия. Данните бяха разпространени по повод Световния ден за защита на личните данни – 28 януари. От доклада става ясно, че в деня, в който е влязъл в сила – 25 май, регламентът е бил по-търсен в "Гугъл" от световните звезди Бионсе и Ким Кардашиян. България също е спомената в документа – като една от петте европейски държави, които закъсняха да осъвременят законодателството си. Поправките в Закона за защита на личните данни в крайна сметка бяха приети миналата седмица от парламента, но според юристи българският вариант на европейския регламент създава предпоставки за цензура над медиите.

Промените въвеждат 10 критерия, които журналистите трябва да спазват, за да не попаднат под ударите на новия закон. Той предвижда налагане на глоби, ако Комисията за защита на личните данни прецени, че в даден случай свободата на словото не надделява над правото на обект на журналистическо разследване да не бъде поставян във фокуса на общественото внимание. По думите на експерта по медийно право Симона Велева България е единствената страна-членка, която въвежда подобен широк набор от критерии, които трябва да се спазват от страна на журналистите. От Съюза на българските журналисти излязоха със становище, в което се казва, че „тези поправки практически ще лишат журналистите от възможността да упражняват свободно професията си“. От медийната организация ще търсят съдействието на Европейската федерация на журналистите, Международната федерация на журналистите и „Репортери без граници” за отмяната на Закона за защита на личните данни. От Асоциацията на европейските журналисти - България също изразиха сериозни притеснения и критика към решението на парламента да приеме в тази му форма Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, с който се цели хармонизирането на вътрешната уредба с Общия регламент за защита на личните данни 2019/679 (GDPR). АЕЖ-България призовава президента Румен Радев да използва правото си на вето и да върне закона за допълнително обсъждане в Народното събрание.

По никакъв начин в регламента не е поставено изискване журналистите и медиите да бъдат поставени под тази шапка, напротив. Това, което казва GDPR, това, което казва разпоредбата, която беше по един превратен начин приета в нашия закон е, че медиите и журналистите трябва да бъдат изключени от тази защита на личните данни. Тук е големият проблем, че ако те бъдат обратно включени, благодарение на тези 10 критерия те попадат автоматично под ударите на огромни глоби, защото измененията в закона не предвидиха възможност медиите и журналистите да бъдат по-леко наказвани“, каза за Радио Благовград адвокат Александър Кашъмов от Програма „Достъп до информация“.

Новоприетите критерии дават право на Комисията за защита на личните данни да преценява дали журналистите не са нарушили правата на засегнатите от техните материали. Наред с въпроса дали Комисията за защита на личните данни ще може адекватно да тълкува обществената значимост на случаите, за които бъде сезирана, стои и опасението, че новият закон може да повлияе негативно на журналистите – те да започнат да се самоцензурират.

В звуковите файлове чуйте коментарите на журналистите Димитър Стоянов от екипа на "Бивол", Драгомир Николов от списание „Икономист“, на разследващия журналист от Нова тв Марин Николов, медийния съветник Елена Фурнаджиева и на Иван Бедров - ръководител на Българската служба на Радио Свободна Европа.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Обновените екопътеки над село Ключ привличат все повече туристи

Достъпът до природните забележителности в района на петричкото село Ключ вече е по-лесен и безопасен, след обновяването на основните екопътеки. Това стана факт още през миналата година, благодарение на усилията, труда и средствата, вложени от страна на местната власт, на спонсори, като най-големият е таксиметрова фирма от София, на Сдружение..

публикувано на 06.02.25 в 13:15

Георги Колевичин: Въпреки успехите ми, далеч съм от Еверест

34-годишният алпинист от Разлог Георги Колевичин изпълни още една своя мечта, изкачи най-високия връх на Южна Америка – Аконкагуа (6960.8 м). Той се намира в Андите, в аржентинската провинция Мендоса и е най-високият изгаснал вулкан в света. На езика на инките Аконкагуа означава Каменен страж. На 12 януари Георги с още трима българи тръгват..

публикувано на 06.02.25 в 09:53

До две седмици ще бъде готова новата детска площадка в петричкото село Коларово

Предстоят финалните дейности по изграждането на детска площадка в петричкото село Коларово по проект „Обитатели на кестеновите гори“, финансиран по Националната програма „Чиста околна среда-2024“. Идейното предложение е на кмета на селото Евгени Мицков, чиято цел е съоръжението да допринесе за по-добра визия на входа и изхода на селото, особено..

публикувано на 03.02.25 в 13:52

Туристически паспорт и дигитален пътеводител ще популяризират забележителностите в Петричко

Младите планинари от Петрич и техните ръководители имат пореден повод за гордост, благодарение на една много добра новина, с която посрещнаха началото на новата 2025 г. Проектът „Петрич без граници“ беше избран за финансиране след кандидатстване в екологична инициатива на една от големите търговски вериги в България. Целта на проекта е да се..

публикувано на 03.02.25 в 11:33

Винарският бизнес за мен е начин да продължа 200-годишната традиция

Винарни от Долината на Струма обявяват Дни на отворените врати. Общо 15 винарни от селата Хърсово, Зорница, Плоски, Генерал Тодоров, Капатово и други, където традиционно се отглеждат лозя, ще посрещнат своите гости в дните от 14 до 16 февруари. Събитието е посветено на празника на лозарите и винарите свети Трифон Зарезан. По време на празника..

публикувано на 03.02.25 в 10:52

Отново говорим за „шопска нация“

Темата е добре позната за сръбската политика. От поне два века насам. Това понятие е измислено от Илия Гарашанин още през 19-ти век с неговото „Начертание“. Тогава започва да се развива и идеята за македонизма. Целта е откъсването на българите от Северозапада и присъединяването им към други народи. Шопите са част от българското етнографско землище...

публикувано на 03.02.25 в 09:32
Кристиан Вигенин

Кристиан Вигенин: България трябва да влезе в еврозоната без риск за икономиката

БСП участва в управлението, с фокус върху конкретни политики, а не заради разпределението на постове. Това заяви в предаването "Събития и личности" Кристиан Вигенин, зам.-председател на БСП и член на ЕП.  Той подчерта, че предстоящият бюджет и законодателната програма на правителството трябва да отразяват приоритетите на социалистите, сред които са..

публикувано на 31.01.25 в 11:46