„Има две думи в българския 19 век, които обозначават цели периоди, цели движения. Първата – и по време и по значение – е „Въпросът“: така се нарича десетилетното българско усилие за извоюване на независима църква, която е създадена през 1870 година с учредяването на Българската Екзархия, обозначаваща ясно националните граници, залегнала в основите на решенията на Великите сили за българска автономия след Априлското въстание, а другата дума символ е „Съединението“, с която се обозначава обединението на автономната област Източна Румелия – изкуствено създадена по силата на Берлинския договор – с Княжество България през 1885 – 1886 година. Източна Румелия е създадена съзнателно като втора българска държава, тя има изключително българско управление – и генерал-губернаторът е българин, и висшият орган, Постоянният комитет, мнозинството от местния парламент – Областното събрание, е българско... тя живее български живот“, припомни проф. Петко Ст. Петков в разговор с Иван Лазов, прозвучал и в днешното издание на предаването на Радио Благоевград за история и национална култура „Изгрей зора“.
По-нататък в разговора проф. Петков анализира както значението на акта на Съединението, завършил практически с друго събитие, което ще честваме на 22 септември – обявяването на независимостта на България, така и някои негативни аспекти от случилото се: „На всяко историческо събитие трябва да се гледа от различни страни“, напомни Петко Ст. Петков, пояснявайки, че Съединението реално трябва да премине и през криза, предизвикана от самото събитие, и през признаването на цар Фердинанд, избран за владетел след отстраняването на Александър I – признаване, осъществено едва през 1896 г. "Имаме пълно съединение едва с признаването на обявената независимост на България и последвалото нейно признаване от международната общност, а това е едва през 1909 година"...
Можете да чуете целия разговор:
В неделя в читалище „Пробуда – 1919“ в град Кочериново се проведе благотворителна изложба. Своите картини представиха две местни художнички – Вергиния Карашка и Николета Василева. С изобразително изкуство Вергиния се занимава още от малка, а учител ѝ е бил Огнян Механджийски. „Обичам много да рисувам. С това уплътнявам времето си. Вдъхва ми..
Снежанка Филчева е автор на книгите „От копче до балтон“, „Бягство“, „Да оставиш следа“ и „Орисани“. Тя е един от съставителите на сборника „Народни художествени занаяти от Македонския край“, освен това е самоук художник, който има зад гърба си участия в редица изложби. Нищо, свързано с изкуство, не й е чуждо, като владее не само старите занаяти,..
Цените на основните стоки продължават да растат, а причините за това не са само външни фактори. Според председателя на партия МИР, Симеон Славчев, основният проблем е спекулата, липсата на регулации и недостатъчната подкрепа за българските производители. В интервю за Радио Благоевград той представи конкретни решения за справяне с проблема. Една от..
Цените на храните – защо растат и как могат да бъдат овладени? Темата бе сред акцентите в предаването “Събития и личности”. Ръстът на цените на храните остава една от най-големите тревоги за българските потребители. В интервю за Радио Благоевград, Иван Христанов, който е лидер на “Единение” и бивш зам.-министър на земеделието и храните, анализира..
На празника на виното и любовта потърсихме поетесата Маргарита Петкова, за да разговаряме с нея за любовта във всичките и измерения. Дамата на българската поезия има издадени над 20 стихосбирки и основният климат в тях е както тя казва любовта. На дълго и на широко обсъдихме любовта, но съветът, който даде беше уникален - когато ви се случи любов..
В зала "Временни изложби" на Регионален исторически музей - Благоевград всички посетители могат да се докоснат до творчеството на един от най-големите съвременни български художници Кеазим Исинов, когото загубихме преди 2 години. В изложбата в негова памет, озаглавена "Спомен за Кей", са представени над 20 творби, като освен картини от музейната..
Окръжен съд-Кюстендил стартира кампания срещу насилието и психическия тормоз сред учениците. Тя под мотото "Да не се нападаме! Да си помагаме!" и се реализира с подкрепата на Регионалното управление по образованието и е част от образователната програма на Висшия съдебен съвет и Министерството на образованието и науката. Кампанията е вдъхновена..