10 октомври е празника на българските архивисти. На хората, които работят за опазване на колективната памет на нацията.
67 години Държавен архив – Благоевград събира и опазва паметта на поколения от Пиринско. За този период са събрани близо 3000 архивни фонда. Това са над 200 хиляди архивни единици, или папки с документи, събирани от поколения архивисти. В линейни метри общата им дължина е близо 2 километра. „Най-старият документ е книга на латински език от 1753 година. Другите стари документи са от началото на 19 век, част от тях са в групата на т.нар. особено ценни и уникални документи. Сред тях са 4 султански фермана, като 2 от тях са за църквата в село Тешово“- каза Любима Петрова, началник на Държавен архив-Благоевград.
Личните фондове в благоевградския архив са над 100 – на значими личности, свързани с национално-освободителните борби, както и наши съвременници.
От близо 10 години ДА-Благоевград работи по дигитализацията на архивните документи. „Дигиталният архив се попълва сравнително бавно, тъй като това е труден процес. Но с дигитализацията се разширява достъпът до документите и използването им. При нас до момента има дигитализирани над 1600 снимки в системата, които дават един по-различен визуален прочит на историческите събития.“
Чуйте звуковия файл...
По повод професионалния празник на българските архиви ДА-Благоевград организира днес Ден на отворените врати. Гостуваха ученици от 10-ти клас на Националната хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий /бивша Солунска“-Благоевград, които бяха запознати накратко с историята и дейността на институцията.
Те имаха възможност да се докоснат до най-старите и уникални документи, които се съхраняват в масивите на архива, а също и документи, свързани с историята на гимназията, в която учат.
Честит професионален празник на работещите в Държавен архив – Благоевград!
Срещата между САЩ и Русия в Рияд беше „огромен успех за руската администрация“, коментира в предаването „Събития и личности“ евродепутатът от ГЕРБ/СДС и ЕНП Илия Лазаров. Според него Вашингтон на практика сам е предложил размразяване на отношенията, без Москва да полага сериозни усилия за това. „Предтекстът е, че трябва да се сложи край на войната,..
Бюджетът не е просто финансов документ и закон – той отразява приоритетите на управляващите и посоката, в която ще се развива държавата. Въпреки това, все още не виждаме ясно очертани политики и дългосрочна визия на кабинета "Желязков". Това коментира в предаването "Събития и личности" бившият депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“..
Проектът на Бюджет 2025 породи сериозни дебати относно неговото влияние върху социалната политика, икономиката и гражданските свободи. Политологът и бивш народен представител Калоян Методиев, анализира параметрите на бюджета и предупреди за тревожни тенденции в управлението на страната. Според него, България се намира в момент, в който се прави опит за..
Какви тайни крие древната тракийска цивилизация? Какво ни разкриват следите, оставени от този народ? На тези и много други въпроси отговаря новата книга „Траките – какво трябва да знаете?“, създадена от екип от изтъкнати български учени. В интервю за Радио Благоевград доц. д-р Тодор Чобанов, един от авторите на изданието, разказа за значението на..
България завърши успешно представянето си на международното специализирано изложение Lisbon Food Affair (LFA) - най-големият хранителен панаир в Португалия, който събра повече от 200 компании и над 500 бранда в направленията „Храни и напитки“, „Хорека“ и „Технологии“ в Лисабон. Събитието отбеляза три дни на интензивни търговски разговори и..
Вълна от съпричастност обедини дупничани. На призива за набиране на средства за лечението на Слави Керкенеков се отзовават екипа доброволци от сдружение "Близо до теб" в Дупница. Кампанията успява да отвори сърцата на стотици негови съграждани. За по-малко от три дни с благотворителната инициатива е събрана сумата от 17 000..
1892 – това е годината на основаването на Народния музей, като един от отделите му е именно Етнографския музей в България. А в ефира на Радио Благоевград –БНР директорът проф.д-р Владимир Пенчев предложи своеобразна екскурзия назад във времето, когато са положени усилията на видни историци, етнолози и етнографи за създаването на сегашния Институт..