За първи ноември, Денят на народните будители, училището в Гърмен се подготвя от месеци. Не само защото отбелязва своята 90-годишнина и празникът на духовността, а защото в основата на всички инициативи е една благотворителна кауза. Спасяването и възстановяването на старата църква, която се руши на един хълм над селото, насред нищото. За тази кауза, започнала преди година и за духовността на младите, ни разказва Кети Тренчева, която беше в училището:
Само храмът „Свети Георги“ е останал от някогашното селце, след като жителите му са се пренесли в по-ниската част, а първата сграда, която построили в новото село, била тази на сегашното училище. Допреди години хората са посещавали старата черква, имало и богослужение. След това божият дом съвсем опустял, а свещеникът бил интерниран. Болката от гледката на рушащата се черква не давала мира на хората от Гърмен. И те решават, че са длъжни да опазят храма, граден от предците им в бедно и размирно време. Създават инициативен комитет, започва събирането на средства, геоложки проучвания, проект за укрепване и реставрация на черквата, която е паметник на културата. Почти рухналият покрив е разчистен, укрепен е изключително запазения олтар. В каузата решават да се включат и децата от училището в Гърмен и то в навечерието на неговата 90-годишнина. С голям благотротворителен базар , в който участват всички, разказват Гергана, Велани, Божидара, Георгия и Николая.
Разбира се в празничния концерт ще се изявят певческите и танцови таланти на учениците, но и още нещо.
В подготовката на благотворителните инициативи помагат и учителите, но двигател са децата, признава директорът на школото Стоян Стругов.
Никаква случайност няма в това, че благотворителната кауза е в деня на народните будители, който пък е в началото на живота на днешното училище в Гърмен.
Въпреки препятствията в далечното, а и в близкото минало, добродетелите и вярата са вградени в кръвоносната система на хората от Гърмен. Доказват го и чрез храмовете си - в селата с джамиите, а в общинския център с няколкото църкви, споделя директорът на училището, който е категоричен, че напрежението между ромите и другите жители на общината е бил поредният урок и изпитание. Затова и на Първи ноември всички ще се съберат в читалището, за да видят какво са направили учениците и техните учители, ще бъдат благотворители за спасяването на старата църква, а камбаните на трите храма ще бият празнично.
Целият бранш вече е в последните фази на подготовка за зимния сезон. Това каза за Радио Благоевград Малин Бистрин, председател на Съюза на туристическия бизнес в Банско. „ Резервациите за зимния сезон са в две фази, като първата е през ранната есен, когато се записват основно чуждестранните туристи и фенове на Банско. Те правят своите..
Подписка от над 200 души, писма до десетки институции и срещи с отговорните лица е направила заради безводието в село Стоб Венцислава Венчова. „Проблемът с липсата на вода в селото не е от вчера, а е от десетки години и все още решение на проблема няма, а напротив, нещата се задълбочават, защото не само през лятото, но и сега, през зимния..
Завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом след президентските избори в САЩ даде силен тласък на криптопазара. Само за няколко дни цената на биткойн се е повишила рязко и в момента заема първа позиция по пазарна капитализация. „Щатитe обявиха, че ще изградят така наречения биткойн стратегически резерв. Това означава, че правителството на САЩ..
В рубриката „Старите нови занаяти“ по традиция представяме творци, които използват креативността си и дарбите, за да възродят и дадат нов облик на стар занаят. В миналото техниката на рисуването върху коприна се е наричало батик и започва още в Китай. След това се пренася в Япония, Централна Азия, Средният Изток и Индия – това е пътят на..
Може ли Шекспир да ни говори смислено в наши дни, така че да го разберем и по-често да посягаме към неговите текстове? Оказва се, че е възможно и точно това ни доказват студентите от Катедрата по германистика и романистика в ЮЗУ „Неофит Рилски“. Ивана Стойчева, София Лазарова, Димитър Ников и техните преподаватели д-р Елена Калъпсъзова и д-р Яна..
Д-р Пламен Димитров, психолог и изследовател, представи задълбочен поглед към профила на негласуващите български граждани. Според тематично и многопластово изследване, проведено от екип психолози сред над 1200 души, една четвърт от негласуващите са успешни и социално активни личности. Какво ги отблъсква и какви са възможностите за мобилизиране на тази..
Проектът за бюджет 2025 – какви мерки предвижда правителството за постигане на дефицит от 3% и как ще се отразят те на икономиката и ежедневието ни? От увеличението на осигуровките и възможността за връщане на стандартния ДДС, до новите данъци върху свръхпечалбите на банките – какви са плюсовете и минусите на тези предложения? Коментар по тези въпроси..