„Производството на имитиращи продукти в България се увеличава на годишна база с 5,5 %, спрямо миналата година. От 231 предприятия, които произвеждат млечни продукти, 30 произвеждат само имитиращи млечни продукти. Според Димитър Димитров, експерт в земеделското министерство, износът на млечни продукти от България за 2019 г. за разглеждания период, е с 18 % повече, в сравнение с година по-рано. Което, според него означава, че голяма част от тези имитиращи продукти, най-вероятно са изнесени извън страната. България е в челните редици на страните, внасящи сухо мляко в Европа. Около 2400 т. е вносът на сухо мляко в България, само за първите 8 месеца на годината.“ – сочи анализът на земеделското министерство.
„Данните звучат доста притеснително, дори наскоро публикувахме тест, според който, от 15 изследвани банички със сирене, в нито една не бе открито истинско такова.“ – коментира за Радио Благоевград Богомил Николов, изпълнителен директор на Асоциация „Активни потребители“, която от години води борба с имитиращите продукти. Според него, най-често имитиращи продукти се използват в ресторантьорския сектор и при ол инклузив услугите.
Според земеделското министерство, засега е невъзможно да бъде въведена пълна забрана за производство и търговия с имитиращи млечни продукти.
„България въведе Наредба за отделянето на отделни щандове на имитиращите продукти и ясното им обозначаване като такива, но това не е достатъчно. И в Европейския съюз все още няма категорична забрана на тези продукти, въпреки, че предстои да бъдат въведени частични ограничения на количеството влагани в продуктите хидрогенирани мазнини, което на практика ще означава, забрана за млекопреработвателния сектор. Но, тези забрани ще бъдат реално въведени след две или три години, защото европейската система е доста тромава.“ – категоричен е Богомил Николов.
Подробностите можете да чуете в интервюто на Биляна Славчева с Богомил Николов:
„За нас, производителите, също звучи тревожно информацията, че се увеличава делът на немлечните продукти, които излизат на пазара и се консумират. Най-големият дял на имитиращи продукти на Балканския полуостров, в сферата на бялото саламурено сирене, е на България, по отношение на кашкавала, е Гърция. Ние правим най-много продукти, имитиращи бяло саламурено сирене на Балканите.“ – категоричен е Симеон Присадашки, заместник-председател на Асоциацията на млекопреработвателите и производител на млечни продукти.
По думите му, тези продукти намират най-голямо приложение в сферата на туризма в Гърция, в дребното ресторантьорство.
„В Европа, много малко се интересуват от този продукт. Имаше сериозен интерес от Украйна и от Арабския свят. Много от тези имитиращи млечни продукти се изнасяха за Сирия и за Ирак. Търсенето на външния пазар е една от причините, част от производителите да се насочват именно към производството на имитиращи млечни продукти. На вътрешния пазар, много от големите играчи на пазара ограничиха този вид производство, защото изискванията станаха доста големи, получи се и обществена нетърпимост, затова, че се подменят истинските съставки с имитиращи.“ – коментира още Симеон Присадашки, според когото, над 80 % от пазара в България, в момента се осъществява от промоционални продукти.
„Промоциите доста промиха мозъка на клиента и в момента, пазарът изключително се влияе от промоционалните стоки. Затова, нека всеки купува това, което харесва, а и у нас на пазара, вече има наложени над 50 тренда, които са доказали, че са лоялни към своите потребители.“ – коментира още Симеон Присадашки.
Подробностите можете да чуете в интервюто на Биляна Славчева със Симеон Присадашки:
През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата. Но освен тази символика съществуват и много забавни народни приказки за баба марта и сърдития й..
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..
Оказва се, че хазартната зависимост става все разпространена и в по-малките населени места, където игралните зали и казината „никнат като гъби“. Липсата на доходна работа и нежеланието на младите хора да работят за малко пари, са една от основните причини да се наблюдава увеличена хазартна зависимост в България, която дори на места измества..
17-годишният Юлиян Димитров от кочериновското село Бараково спечели голямата награда в 11-ото издание на Националния литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш!“ . Ученикът впечатли журито със своето есе на тема "Бих се родил отново". „…Бих се родил, за да прощавам, защото е правилно. Прошката е освобождение за самия теб...
Във времето на социалните мрежи и живот в онлайн пространството, звучи като шега четвъртокласничка от Благоевград да е прочела 229 книги, но е истина. Само можем да се усмихнем и да кажем има и такива деца. Тя е Йоанна Терзийска на 10 години е , учи в Средно училище с изучаване на чужди езици „Свети Климент Охридски“ в областния град. А..
Започна турнето с екоигри в 7 града в страната, сред които Перник, Кюстендил и Петрич. Състезанията се организират от платформата „Пукльовците“, която цели да стимулира директното общуване и взаимоотношения между децата. И това не къде да е, а в училища среда – там, където започва тяхното истинско социализиране. Това сподели в ефира на Радио..
Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като „Ден на розовата фланелка“. Тя символизира неприемането на тормоз и насилие в училищетo . За пръв път „Денят на розовата фланелка“ е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис..