Вече са в сила нови изисквания на Българската агенция по безопасност на храните, според които, традиционните месни продукти кюфтета, кебапчета и карначета, ще трябва да съдържат по-малко количество мазнина за сметка на водата.
„Това не са нови стандарти, те са изготвени през 2010 година, сега се наложи промяна на някой от стандартите за месни продукти и месни заготовки. Промяната бе поискана от Асоциацията на месопреработвателите и бе одобрена от екип специалисти, след направени редица лабораторни изследвания“ – коментира за Радио Благоевград д-р Райна Иванова, началник отдел в Дирекция „Контрол на храните“ в Агенцията по храните. По думите й, няма промяна в рецептурата на стандартите при производството на кюфтетата и другите месни продукти. Новите изисквания са по повод по-здравословното хранене на населението по препоръки на Световната здравна организация.
„Не можем да говорим за процентно съдържание на мазнини и вода в месните продукти, тези проценти са в лабораторните изпитвания на физико-химичните показатели. Във връзка със здравословното хранене е намален процентът на мазнините, а водното съдържание е увеличено, за сметка на мазнините, защото двата показателя са свързани при лабораторното изпитване. Мазнините се намалят от 25 на 22 процента, а водното съдържание скача от 2 до 3 %. Важно е да уточним, че не се влага допълнителна вода в месото, просто се използва по-висококачествено месо, с по-малко съдържание на мазнини и с по-високо водно съдържание“ – уточни още д-р Иванов.
Тя обясни новите изисквания за месните продукти и с това, че у нас животните са изменили породите си и за да се извлече по-добрата част от месото, им са нужни нови пропорции мазнини и вода.
От Агенцията за безопасност на храните уточняват още, че новите стандарти не са задължителни и всеки производител може сам да преценява в каква степен да ги спазва.
Подробностите можете да чуете в интервюто на Биляна Славчева с Райна Иванова:
Цените на основните стоки продължават да растат, а причините за това не са само външни фактори. Според председателя на партия МИР, Симеон Славчев, основният проблем е спекулата, липсата на регулации и недостатъчната подкрепа за българските производители. В интервю за Радио Благоевград той представи конкретни решения за справяне с проблема. Една от..
Цените на храните – защо растат и как могат да бъдат овладени? Темата бе сред акцентите в предаването “Събития и личности”. Ръстът на цените на храните остава една от най-големите тревоги за българските потребители. В интервю за Радио Благоевград, Иван Христанов, който е лидер на “Единение” и бивш зам.-министър на земеделието и храните, анализира..
На празника на виното и любовта потърсихме поетесата Маргарита Петкова, за да разговаряме с нея за любовта във всичките и измерения. Дамата на българската поезия има издадени над 20 стихосбирки и основният климат в тях е както тя казва любовта. На дълго и на широко обсъдихме любовта, но съветът, който даде беше уникален - когато ви се случи любов..
В зала "Временни изложби" на Регионален исторически музей - Благоевград всички посетители могат да се докоснат до творчеството на един от най-големите съвременни български художници Кеазим Исинов, когото загубихме преди 2 години. В изложбата в негова памет, озаглавена "Спомен за Кей", са представени над 20 творби, като освен картини от музейната..
Окръжен съд-Кюстендил стартира кампания срещу насилието и психическия тормоз сред учениците. Тя под мотото "Да не се нападаме! Да си помагаме!" и се реализира с подкрепата на Регионалното управление по образованието и е част от образователната програма на Висшия съдебен съвет и Министерството на образованието и науката. Кампанията е вдъхновена..
С факелно шествие и спектакъл под надслов „Живея! Строя! Красота творя!“ ПГСАГ „Васил Левски“ Благоевград отбеляза своя рожден ден. Зала „Яворов“ беше препълнена от настоящи и бивши ученици, учители, директори, много гости, между които кметът на община Благоевград Методи Байкушев и Ивайло Златанов, началник на РУО в Благоевград. Имаше много..
През последните три години обществото преживя една от най-тежките политически кризи. Станахме свидетели на липси на лидерство, отсъствие на отговорност, война между институциите, фрагментиране на българското общество на твърди партийни ядра. Цената на всичко това се изрази в безвремие, липса на перспектива за хората, забавяне на всички темпове на..